Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници.

Синдром или болест на поликистозните яйчници

Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината, за които е една и съща – хормонални нарушения. Това се съобщава в статия на д-р Николай Генов, публикувана в сайта на медицински център „Панацея“.

Установява се у 5-10 % от жените в репродуктивна възраст и е една от водещите причини за стерилитет и безплодие. Това е една от най-честите ендокринопатии при жените в репродуктивна възраст. През различните периоди от живота поражда различни проблеми:

• Детство – преждевременен пубертет;
• Юношество – хирзутизъм /повишено окосмяване/, акне, мазна кожа и коса, менструални аномалии, наднормено тегло;
• Репродуктивен период – стерилитет, повишена честота на спонтанни аборти, менструални аномалии, повишаване на липидите в кръвта, повишен риск от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания;
• Климактериум – повишена честота на неинсулинозависим захарен диабет, хиперплазия и карцином на маточната лигавица, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.

Точната причина за появата на синдрома не е известна, въпреки многобройните изследвания в тази област, се казва още в публикацията, където са изброени и съществуващите теории.

Клинични прояви 

• Менструални разстройства. Най-честата проява на СПЯ са разредените /олигоменорея/ до липсващи /аменорея/ менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година или когато менструалният цикъл /периодът от първия ден на мензиса до първия ден на следващия мензис/ е повече от 35 дни. В други случаи се наблюдава обратното – по-чести цикли /полименорея – менструален цикъл по-малко от 22 дни/ или по-силни кръвотечения по време на цикъла /менорагия/ или извън него /метрорагия/. Тежките кръвотечения говорят обикновено за други причини – миоми, полипи и др. Причината за менструалните нарушения е нарушената функция на яйчниците. При една и съща пациентка е възможна смяна на различните видове менструали нарушения, се казва още в публикацията.
• Ановулация – при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. По правило жените със синдром на поликистозни яйчници имат липсваща или много рядка овулация. Наличието на редовна овулация, категорично отхвърля СПЯ.
• Хиперандрогения – повишаване на нивото на андрогените /мъжките полови хормони/ в кръвта – тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/.
• Стерилитет – неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот – средно 2 пъти седмично. При СПЯ стерилитетът се дължи на ановулация или дизовулация /при повече от 70% от болните/.
• Инфертилитет – неспособност да се износи бременността до раждането на жизнеспособен плод – най-често се дължи на лутеинова /прогестеронова/ недостатъчност в първите три месеца от бременността – 30% от случаите.
• Хирзутизъм /в 80 % от случаите/ – увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места /лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите/. Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към действието им, както и от расовите особености.
• Алопеция /оплешивяване/ и дефлувиум /разреждане/ на косата.
• Акне, омазняване на кожата и себорея /т. н. пърхут/ – повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея.
• Яйчникова микрополикистоза /в 70 % от случаите/. Класически поликистозата се описва като “огърлица от перли” по периферията на яйчниците. Възможно е кистите да са разпръснати дифузно в яйника. В 30 % от случаите яйчниците не са поликистозни въпреки наличието на заболяваненто СПЯ, уточнява още експертът.
• Уголемяване на яйчниците – обемът им се увеличава обикновено от 1,5 до 3 пъти. Понякога яйчниците са с нормални размери. При преобладаване на склерозата на яйчниковата строма /голяма давност и липса на лечение/, яйчниците имат дори по-малки размери от нормалните.
• Хронична тазова болка /болка, която продължава повече от 6 мес./ – дължи се на уголемяването и напрежението на яйчниците и дразненето на болковите рецептори в обвивката им от повишеното отделяне на тъканни медиатори на болката.
• Обезитет /затлъстяване/  – в 40 % от случаите болните повишават телесното си тегло, като запазват феминния си /женствен/ вид. Не винаги има повишаване на телесното тегло, дори напротив - възможно е поднормено тегло.
• Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. 50 до 70 % /или по точно 30 до 50 % от слабите и 60 до 80 % от пълните/ жени със СПЯ имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е фактор, допринасящ за повишения сърдечносъдов риск при жените със синдрома. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар: инсулин на гладно. Това се уточнява още в публикацията, където е поместена и таблица с диагностичните критерии нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.
• Дислипидемия – част от болните имат повишени холестерол, триглицериди и повишен риск за развитие на атеросклероза – повишен „лош“ холестерол /LDL – холестерол/ и понижен „добър“ холестерол /HDL – холестерол/.
• Хипертония – Кръвното налягане обикновено е нормално, но нерядко е над 140/90 mmHg.  

Кой лекар може да диагностицира и лекува заболяването?

Всеки дипломиран лекар може да диагностицира заболяването, но най-добре е това да става от специалист акушер – гинеколог – ендокринолог или ендокринолог в тясно сътрудничество с гинеколог. Необходимо е съответният специалист да се занимава с ендокринна и репродуктивна гинекология и да има опит в областта на ехографската диагностика на заболявания на женската полова система. Някои симптоми могат да се лекуват от дерматолози, психотерапевти, диетолози, кинезитерапевти и др.

Може ли да има оликистозни яйчници без наличието на СПЯ?

Около 20 % от жените имат поликистозни яйчници при ехографското изследване, без да имат другите характерни симптоми на СПЯ /окосмяване, акне, менструални нарушения, стерилитет обезитет и др./. Ехографската поликистозна структура се среща при 70 % от случаите и трябва да се счита за един често срещан симптом, който в никакъв случай не е достатъчен за поставяне на диагнозата СПЯ.

Може ли да има СПЯ, без да има яйчникови кистички?

Въпреки че поликистозната структура на яйчниците е основен критерий за поставяне на диагнозата, възможно е да има СПЯ и без поликистоза /в около 30 % от случаите/. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от клиниката и хормоналните резултати. Понякога /особено при трансабдоминално ехографско изследване/ не могат да се установят дискретните ехографски характеристики на синдрома /особено при леките форми и в началото на заболяването/. Така че липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата, както и наличието на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходими са и други изследвания, казва още д-р Генов и описва подробно показателите и нужните изследвания.

Синдромът на поликистозните яйчници е свързан с повишен риск от ендометриална хиперплазия и ендометриален карцином, инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, артериална хипертония, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания. 

За съжаление, няма кардинално лечение на синдрома, съобщава още специалистът. По думите му „СПЯ е състояние, което повече е изследвано, отколкото лекувано!“. Насоката на лечението е различна в зависимост от приоритетните проблеми /например козметичен проблем или желание за бременност/ се казва още в публикацията, където са подробно изброени различните видове и възможности за лечение, включително на симптомите, съпътстващи синдрома, сред които са повишено окосмяване, наднормено тегло, стерилитет, различни форми на депресия или предменструален синдром и други.