Тъга, паника, тревожност… ПМС или предменструално дисфорично разстройство

Как да разпознаем симптомите и да си помогнем

Всяка жена, която е страдала от предменструален синдром /ПМС/ е наясно с това в колко голяма степен той може да повлияе върху качеството на живота. От този синдром страдат много жени, като при някои неприятните симптоми са по-силно изразени. Най-често те са физически – болка и тежест в гърдите или кръста, подуване, задържане на вода, болка в главата, мигрена и други, и емоционални, сред които раздразнение, тъга, гняв, тревожност и още много.

От няколко години се заговори и за предменструално дисфорично разстройство /ПМДР/, което представлява по-тежка форма на предменструалния синдром /ПМС/.

През 2019 година Световната здравна организация /СЗО/ реши да добави предменструалното дисфорично разстройство към Международната класификация на болестите. Новата класификация влезе в сила от началото на 2022 година. В нея Предменструалното дисфорично разстройство се причислява към гинекологичните заболявания и може да се разглежда като тежка форма на предмендструалния симптом (ПМС).

В описанието на това разстройство се казва – по време на повечето менструални цикли през последната година се наблюдават симптоми, свързани с настроението (депресивно настроение, раздразнителност), соматични симптоми (летаргия, болки в ставите, преяждане) или когнитивни симптоми (трудности в концентрацията, забравяне), които започват няколко дни преди началото на менструацията, а подобрение се отчита в рамките на няколко дни след началото на менструацията. Тези симптоми се смекчават до минимум или отсъстват изцяло в рамките на първата седмица след началото на менструацията. Времевата връзка на симптомите с лутеалната и менструалната фаза на цикъла трябва да се потвърди чрез дневник на симптомите за поне два симптоматични менструални цикъла. За да се говори за ПМДР симптомите трябва да са достатъчно тежки, за да причинят значителен дистрес или значително влошаване на личното, семейното, социалното, образователното, професионалното или други важни сфери от живота и не представляват обостряне на психично разстройство. Така ПМДР бива описано в класификацията на болестите на СЗО.

Повече за симптома се казва и в официалния сайт на Службата за женско здраве към Министерството на здравеопазването на САЩ. За момента в сайтовете на официалните български институции липсва информация за предменструално дисфорично разстройство.

ПМДР причинява силна раздразнителност, депресия или тревожност седмица или две преди началото на менструацията. Симптомите обикновено отшумяват два до три дни след началото на менструацията.

Симптомите на ПМДР включват:

Раздразнителност/гняв, които се отразяват върху други хора
Чувство на напрежение или тревожност
Паник атаки
Чувство на тъга или отчаяние, дори самоубийствени мисли
Промени в настроението и често плачене
Липса на интерес към ежедневните дейности и взаимоотношения
Проблеми с мисленето и фокусирането
Умора и липса на енергия
Желание за храна или преяждане
Проблеми със съня
Чувство за липса на контрол
Физически симптоми: спазми, подуване на корема, чувствителност на гърдите, главоболия, болки в ставите или мускулите.

Към момента няма яснота какво причинява ПМС или ПМДР. Счита се, че е възможно хормоналните промени по време на менструалния цикъл да играят роля. Нивата на серотонина се променят по време на менструалния цикъл, като някои жени може да са по-чувствителни към тези промени.

В сайта на американската служба за женско здраве е описано и как се поставя диагнозата за предменструално дисфорично разстройство. Провежда се разговор с лекар и е необходимо да се води календар или дневник на симптомите, чрез който да помогне на лекаря в поставянето на диагнозата. Необходимо е да са налични пет или повече симптома на ПМДР, включително един, който да е свързан с настроението, за да бъде поставена такава диагноза.

Лечението на това разстройство може да включва различни антидепресанти, противозачатъчни (в САЩ има одобрено противозачатъчно хапче за лечение на ПМДР), болкоуспокояващи и други. При всички случаи обаче лечението трябва задължително да бъде назначено от лекар, който следи състоянието на пациентката си.