На романтична, страстна и изпълнена с динамични обрати „Вечер на улица Милагро“ ни кани изкусителният като студен коктейл в гореща лятна нощ роман от бестселъровата писателка и журналистка Анджелина М. Лопес. 

Най-добър романс за 2022 г. на Washington Post и Entertainment Weekly, Книга на месеца на Amazon и бестселър на New York Times, „Вечер на улица Милагро“ e смела и неустоима история, която умело съчетава горещи сцени с прецизно изпипан сюжет, в чийто център е мексиканското наследство на силна и независима главна героиня. 

Пригответе се за тайна семейна история, скрити съкровища и много забавление в автентичната и емоционална атмосфера на едно затънтено американско градче. 

Алехандра Торес се завръща на родната си улица „Милагро“ с дрехите на гърба си и цялото разочарование, което е насъбрала през последните месеци. Процъфтяващата ѝ кариера на един от най-добрите бармани в Чикаго внезапно е поела стремглаво надолу, а единствената ѝ надежда да започне на чисто е барът на баба ѝ – малко заведение на име „При Лорета“ в канзаското градче Фрийдъм.

На крачка от фалита, барът „При Лорета“ повяхва с всяка изминала година, но има всички предпоставки да се превърне във вървежно хипстърско заведение с подходящите промени.

Това, което изобщо не влиза в плановете на младата жена, е, че баба ѝ съвсем не е съгласна с гореспоменатите промени. А между Алекс и мечтата ѝ застава и мускулестият и изненадващо секси професор Джеремая Поуст – новият наемодател, с когото ги дели една стена.

Джеремая е станал част от семейство Торес в отсъствието на Алекс. Той обича бара и иска да запази наследството му, превръщайки го в музей на града. И е готов да се изправи очи в очи с вироглавата татуирана барманка – и дори да устои на изкусителната страст, която мисълта за нея разпалва в него.

Но когато тайнствен предприемач се намесва и започва да изкупува имотите по улица „Милагро“, двамата ще трябва да преглътнат и омразата, и копнежа си един към друг, за да защитят дома си.

Анджелина М. Лопес взема вече познатата история за успешната героиня, която се връща в родното си градче, за да намери себе си, и я преобръща с главата надолу – превръщайки я в експлозивен, умен и страстен роман, дързък като шот текила!

Зареден с озезаема химия между персонажите и богато изграден сюжет, който празнува любовта към семейството, наследството и дома, „Вечер на улица Милагро“ е всичко, което читателите могат да желаят от един съвременен романс.

Из „Вечер на улица Милагро“ от Анджелина М. Лопес

С помощта на цялата си тежест Алекс Торес блъсна с голото си рамо вратата на бара, собственост на баба ѝ. Студът и досадният дъждец, започнал веднага щом влезе в града, както и уличната лампа, която угасна точно когато се добра до входа, заедно с усилията ѝ да нацели ключа в бравата, се оказаха същинско приключение. Сега пък занемарената сграда правеше всичко възможно да я държи отвън. Но Алекс не беше напуснала работа, събрала целия си живот и карала десет часа от Чикаго, за да прекара нощта в колата си заради някаква проклета заяла врата. Тя отново натисна олющеното дърво със силното си, оформено от разтърсването на безброй коктейли рамо, което накара стъклото на рамката, върху което от надписа „При Лорета“ сега се различаваха ясно само „Л“ и „т“, да издрънчи гневно.

Съпротивляващата се врата поддаде с възмутено проскърцване.

– Така ти се пада – измърмори Алекс триумфираща, докато с мъка се вмъкваше вътре, понесла всичките си чанти и раници. Премина през безполезните летящи врати и потръпна при дразнещото дрънчене на звънеца над тях, с който биваха приветствани посетителите на „При Лорета“ още откакто баба ѝ и дядо ѝ бяха отворили бара преди четиридесет години.

Скапаният звънец бе първото, което щеше да изхвърли.

Затътри се на сляпо през помещението на тъмния бар и с неприязън стовари всичко, което притежаваше на този свят, върху старите дъски. Алекс почувства удовлетворение, 6 когато те изскърцаха ужасено, а после обви ръце около тениската си от „Ню ордър“, когато я лъхна особен студ.

Точно такова посрещане очакваше при завръщането си у дома.

„При Лорета“, разположен в старата сграда „Хю Билдинг“ на улица „Милагро“ в малкото градче Фрийдъм, Канзас, вече четири десетилетия беше втори дом за всеки от членовете на голямото ѝ мексиканско-американско семейство, чиито разклонения обхващаха няколко поколения. Много ясно, че щом Алекс се е върнала с намерение да стегне мястото, то ще е студено, мрачно и враждебно.

Докато шофираше към Фрийдъм, Алекс се обади на сестрите си, за да им каже, че е дошло време да спрат само да говорят как ще изкупят „При Лорета“, и да направят оферта на баба си.

Голямата ѝ сестра Джилиън отвърна, че времето е дошло само защото Алекс е напуснала работата си и сега има нужда да се спаси някъде. Но Джилиън, която беше долетяла от Вашингтон с децата, и Сиси, която беше дошла с кола от Канзас Сити, вече бяха в града, за да посетят старата жена.

Всички щяха да се срещнат на сутринта в бара.

Още когато бяха момичета, баба им обяви, че именно те ще наследят „При Лорета“, а никой в семейството не смееше да спори с Лорета Торес, най-малко пък трите сестри Армстед. Неизбежността, че ще наследят бара, с неговите неплатени сметки, лоша храна и разпадаща се сграда, някога им изглеждаше като наследствено заболяване, от което изпитваха ужас. Но след страховитото падане на тяхната бабинка преди три седмици, една от тях предложи да купят бара и сградата сега и да поемат „При Лорета“, за да позволят на баба си да се пенсионира – нещо, което не бе могла да си позволи досега – и да ѝ осигурят финансова подкрепа, която тя иначе не би приела.

Алекс не можеше да си спомни коя от тях го предложи, но идеята бързо набра скорост. През тези три седмици говори със сестрите си повече, отколкото през последните тринадесет години.

Онова, което не им каза в пороя съобщения сутрин и късните телефонни обаждания – и което след вчерашната конфронтация изведнъж стана адски неотложно – беше, че най-добрата кучка сред барманите възнамерява изцяло да изтърбуши и после да съгради наново „При Лорета“, за да покаже на целия свят колко добра е всъщност.

Преди две години списание „Ескуайър“ измисли на Алекс прозвището „Най-добрата кучка сред барманите“, след като тяхна репортерка се появи във „Фентъзи Бокс“ – най-ексклузивния бар в Чикаго, – за да напише статия за най-добрите и най-лошите бармани в страната. Според източниците ѝ, Алекс Торес беше и двете. Но качеството на коктейлите ѝ, фактът, че успя да наложи мескала[1] сред клиентите си от Средния запад; премерено оскърбителното отношение към посетителите; фанатичните ѝ последователи в социалните мрежи; както и вродената естетика на лошо момиче – щръкналата черна коса, ръкавът татуси на дясната ръка с яркоцветни цветя, тесните джинси, в които бе напъхала пищното си сърцевидно дупе – всичко това накара репортерката да ѝ посвети множество страници.

Шефовете ѝ окачиха статията над бара. Ако можеха, щяха да си я татуират на челата.

Но статията не им попречи да повишат онова копеленце Ранди вместо нея. Ранди, който поемаше бара само в смените от неделя до сряда, фукаше се пред всеки с дипломата си по ресторантьорство и в секундата в която го повишиха в мениджър, направи точно онова, от което се опасяваха всички служители – създаде невъзможно голямо меню от напитки, с прекалено много съставки, които отнемаха изключително дълго време за приготвяне в натоварените часове.

Довчера Алекс успяваше да преглъща гнева си. Но вчера вече ѝ писна.

Ако трябваше да съди по броя на реакциите в социалните мрежи, хората вече бяха разбрали за развръзката чрез телефоните си.

Някои неща дори най-добрата кучка сред барманите не можеше да избегне.

Сега бе заточена в небитието на Югоизточен Канзас, в градче, където не би прекарала повече от някой спорадичен уикенд или посещение по време на отпуск, залагайки всичките си козове на бар, който не е излизал на печалба отпреди появата на смартфоните, и знаейки добре, че ще трябва да се разправи със сестрите и с баба си, ако не се съгласят с плановете ѝ.

Алекс потърка късата черна коса на тила си. Имаше нужда от едно питие.

Чу се трясък, щом пристъпи към тъмния бар, а зад гърба ѝ нещо изскърца.

Всяко косъмче по тялото ѝ настръхна.

Само че тя беше прекарала твърде много време, ритайки задниците на редовните пияндурници, за да не се задействат инстинктите ѝ. Извъртя се назад, сграбчи ръката, която светеше с мъждиво джобно фенерче в лицето ѝ, дръпна я към себе си и замахна със своята към нечие гърло – гърло на мъж, – като в същото време му подложи крак и повали тялото му – високо и едро – на пода.

[1] Общо название на алкохолните напитки, произвеждани в Мексико от агаве, сред които е и текилата. – Бел. прев.

Коментирай »