снимки: sxc.hu

Първи март за всички се свързва с накичването с мартеници. Това се прави за здраве, късмет и щастие, а докато се подарява и кичи с мартеницата се казва "Честита Баба Марта" и се пожелава желание. 

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на мартеница е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и на малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. У нас няма подобно ограничение, а мартеници могат да се кичат дори на млади животни и дървета.

Сред различните поверия в страната е, че най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. Младите непременно трябва да излязат навън да ги види Баба Марта и да се зарадва, а старите жени не трябва да излизат навън защото ще разгневят Баба Марта.

Друго поверие казва, че през март не трябва да се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.

Съществува и друго любопитно поверие - казва се, че Баба Марта е своенравна старица с внезапни промени в настроението - понякога е сърдита, друг път - щастлива. Затова се казва и че времето през март е непостоянно - на 1-ви март можеш да си намислиш една дата от 2 до 22 и да проследиш какво ще е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна и обратното - ако вали и духа вятър те очакват проблеми.

 

Коментирай >