С идването на горещините все повече хора търсят спасение в планината. Изкачването на високи върхове и преходите сред красивата природа са истинска наслада за тялото и ума. Но с нарастването на надморската височина растат и рисковете, а най-често подценяваният сред тях е височинната болест, разкриват специалистите от ВМА. 

Тя може да засегне дори физически активни и здрави хора, особено ако изкачването е твърде бързо. Симптомите често започват с главоболие, гадене, отпадналост, безсъние или загуба на апетит, но в по-тежки случаи може да доведе до сериозни усложнения – от белодробен до мозъчен оток.

Дори и най-красивата гледка не си струва риска за здравето, категорични са медиците. Добрата подготовка, адаптацията и вниманието към първите сигнали на организма са ключови за безопасно и приятно изкачване, казва проф. Любомир Алексиев, началник на Катедра „Авиационна и морска медицина“ на ВМА.

Височинната болест се характеризира с няколко синдрома, които могат да се проявят при неаклиматизирани хора скоро, след като се изкачат на голяма височина. Тази болест обикновено се появява на височина над 2500 метра, но може да се забележи дори и под 2000 метра.

Има три вида височинна болест:

• Остра височинна болест (AMS)
• Височинен мозъчен оток (HACE)
• Височинен белодробен оток (HAPE)

Влиянието на височината върху човешкото тяло е породена от липсата на достатъчно кислород, който е жизненоважен за нормалното функциониране на организма. Основните прояви на хипоксията (недостатъчно количество кислород) са нарушение на физиологичните и менталните функции и съня.

Хората над 50 г. са по-малко податливи на височинна болест. Жените са еднакво предразположени към остра височинна болест, но по-устойчиви на височинен белодробен оток. Физическата подготовка не защитава от височинна болест, въпреки че пълнотата може да се окаже рисков фактор. Медицински състояния, като лека хронична обструктивна белодробна болест, високо кръвно налягане, коронарна артериална болест и диабет не оказват влияние върху податливостта на височина болест. Генетичните заложби на организма играят по-важна роля. 

Остра височинна болест (AMS) е най-често срещаната височинна болест. Може да засегне 40-50% от хората, които се изкачват на 4200 метра. Проявявала се е дори при височина под 2000 метра. 

Тя се характеризира с главоболие, при неаклиматизирани хора на височина над 2500 метра, заедно с някой от следните симптоми: анорексия, гадене, повръщане, безсъние, световъртеж, отпадналост или умора. Симптомите се развиват за 2-3 часа и обикновено отминават до 2-3 дни.

Причината за AMS не е установена. Мозъчен оток и повишено налягане на цереброспиналната течност са сочени като причинители, но последните медицински проучвания не потвърждават това. Установено е също, че налягането на цереброспиналната течност не се променя. (Вазодилатация на мозъчните съдове в резултат от хипоксията/хипобарията, което води до увеличаване на вътре-черепното налягане би могло да бъде логично обяснение за патогенетичния механизъм на някои от симптомите). Свободните радикали в кислорода също са посочвани като причина и има някои предпоставки да се счита, че антиоксидантите могат да помогнат.

Други състояния, които могат да бъдат объркани с AMS включват мигренозно главоболие и дехидратация. Добро лечение е изпиването на поне литър течност и приема на леко болкоуспокояващо като аспирин, ибупрофен или парацетамол. Ако симптомите отшумят бързо, вероятно не става въпрос за AMS.

Най-добрата превенция от AMS е бавното изкачване. Популярното правило на палеца сред планинарите е, че над 3000 метра всеки следващ ден височината не трябва да надхвърля 300 метра повече. Това се счита за консервативно и повечето алпинисти изкачват от 400 до 600 метра за ден. На всеки изкачени 600 до 1200 метра е необходим ден почивка.

Съветите накратко: 

• Изкачвайте се постепенно, като избягвате рязко преминаване на надморска височина над 2500 метра в рамките на един ден.
• Почивайте и дайте време на организма да се адаптира – спете на по-ниска височина от най-високата достигната през деня.
• Пийте достатъчно течности, но избягвайте алкохол и кофеин.
• Яжте леки и въглехидратни храни.
• Следете за първи симптоми – ако се появят, не продължавайте изкачването!
• При поява на тежки симптоми – веднага слизайте на по-ниска височина и потърсете лекарска помощ.

Подгответе се добре, изкачвайте се с разум и следете сигналите на тялото си, препоръчват специалистите.