„Тя, която трябваше да умре“, грандиозният финал на трилогията на Давид Лагеркранс и на поредицата „Милениум“, преплита политически скандали и властови игри на високо ниво с ДНК изследвания, хималайски експедиции, руски фабрики за тролове и организирана омраза в интернет.

Бездомен мъж е открит мъртъв в парк в Стокхолм. Смъртта му изглежда като поредния нещастен случай, но според съдебната лекарка Фредрика Нюман нещо не се връзва – и тя решава да се обади на Микаел Блумквист. Микаел моли Лисбет Саландер за помощ. Само че Лисбет е заминала за Москва, за да си разчисти сметките със сестра си Камила веднъж завинаги.

Решила е, че повече няма да бъде преследвана. Тя ще бъде тази, която преследва.

За автора

Давид Лагеркранс (р. 1962 г.) придоби международна слава с биографичната си книга за шведския футболист от босненско-хърватски произход Златан Ибрахимович.

Романът „Онова, което не ме убива” е продължение на трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, без да почива на записките на покойния писател. По напрегнатия си сюжет, по умението на автора да заплита сложна интрига и да ни поднася решението на загадките на малки дози, за да държи интереса ни буден, по отчетливо присъстващия социален фон с проявите на расизъм, ислямизъм, корупция и жестока престъпност „Мъжът, който търсеше сянката си“ (2017) не отстъпва на нито един от предишните четири бестселъра.

До момента от пенталогията в света са реализирани над 100 милиона екземпляра. Междувременно филмовата компания „Сони” продуцира екранизация на „Милениум” 4, Режисьор на лентата е Феде Алварес, ролята на Лисбет Саландер беше поверена на Клер Фой.

Давид Лагеркранс е член на журито на CineLibri 2019 и ще се срещне с публиката на 12 октомври от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК. В рамките на събитието ще се състои премиера на българското издание „Тя, която трябваше да умре”. Вход свободен!