Всяка книга от шведския майстор на прозата Фредрик Бакман е събитие от международна величина. След трилогията за хокейното градче „Бьорнстад“ и отличителните „Човек на име Уве“ и „Тревожни хора“  милиони читатели затаиха дъх в очакване на следващия му шедьовър. 

Блестящият роман „Моите приятели“ е наличен и на български език в превод на Любомир Гиздов. 

В тази откровена хроника животът е болезнено кратък – като слънчев лъч, отразен в морските вълни. Но и безкраен – като скъп спомен, разчупил прегръдката на самотата. Тих бунт срещу тъгата и сивотата.

Луиса е от най-готиния вид хора – с други думи, тийнейджър. Картите, които съдбата ѝ е изтеглила обаче, никак не са готини. Заклещена в оковите на живот в приемен дом, Луиса открива, че само миг красота може да ти припомни за какво съществуваш. 

Да види на живо най-любимата си картина е един от тях. 

Повечето хора не ги забелязват. Трите малки фигури, седящи в края на дълъг кей в ъгъла на най-скъпата картина на световноизвестния художник К. Юат. Обикновеният човек вижда просто море. Но Луиса е убедена, че ако се вгледа, може да види назъбеното крехко сърце на художника. Защото никой не би могъл да нарисува приятелството и любовта по толкова съкровен начин, ако не е бил напълно разбит на парченца отвътре. 

Двадесет и пет години по-рано, в далечен крайморски град, група тийнейджъри намират убежище от суровия живот вкъщи, като прекарват лятото в безкрайното море на детството. В компанията си те откриват закрила от самотата, причина да стават от леглото, да обичат и да мечтаят. 

И понеже изкуството е форма на магия, Луиса ще трябва да тръгне по стъпките на картината. И да разкрие историята на едно лято, което започва и завършва със смърт. Но по средата? По средата то събира цялата любов, на която е способно едно сърце.

С присъщите си неподправен хумор и безкрайна обич към всичко човешко, Фредрик Бакман създава вълнуваща ода за чудотворната сила на приятелството, в която се процеждат безмилостните нотки на тъгата, но и бурните акорди на смелостта да обичаш някого повече от теб самия. 

Деликатна и поетична, но помитаща с емоционалния си заряд и сила, „Моите приятели“  е книга, която шепти с неизбърсаните сълзи на младостта. Сред страниците ѝ читателите ще се смеят и плачат с размах, който само виртуоз като Бакман може да дирижира. 

„Моите приятели“ се усеща като прегръдка на близък човек, след която имаш усещането, че можеш да застанеш срещу всички бури на живота.

Коментирай »