“Für Elise” е вдъхновена от личния живот на писателката. Действието се развива в Дебрецен в периода между двете световни войни, а централна фигура е осиновената сестра на Магда – Цили, измислен от авторката персонаж. Цили е четиригодишно сираче, очарователно русо дете, което всички обичат и покровителстват. Как расте редом до нея своенравната, егоистична, талантлива и смела Магда? И защо 85-годишната писателка е изпитала необходимост да разкаже за детските и младежките си години, сякаш наистина е имала сестра?

Магда Сабо успява майсторски да накара всички да гадаят кой се крие зад този образ – дали нейната най-близка приятелка, дали първата съпруга на нейния любим Тибор Соботкаи, или пък самата Магда, каквато винаги е искала да бъде. През самоирония, искреност и самопознание Сабо ни описва как е изградила себе си като писателка.

Магда Сабо, която спечели българските читатели с „Вратата“, „Улица Каталин“ и „Пилат“, е най-известната и най-превежданата унгарска писателка от ХХ век. Родена е през 1917 г. в Дебрецен. Започва кариерата си като поетеса, но успехите и признанието идват с прозаичните ѝ творби, сред които „Фреска“, „Кажете на Жофика“, „Абигейл“, „Сърната“, „Старомодна история“, „Карнавал“, „Вратата“. “Für Elise“ е публикувана през 2002 година. Магда Сабо не успява да напише планираното продължение и тази недовършеност допринася за магията на творбата.

В голяма част от романите си Сабо извежда на преден план силни женски характери в сложни човешки изпитания на фона на исторически събития, на които авторката е свидетел. Книгите ѝ са преведени на 42 езика. „Вратата“ попада в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Няколко от романите ѝ са с автобиографични елементи, а действието в тях се развива в любимия ѝ роден град.

Знак на признание за творчеството на Магда Сабо са престижните награди „Кошут“ (1978), „Агнеш Немеш-Над" (2000), „Прима примисима" (2003). Писателката умира през 2007 г. на деветдесетгодишна възраст с книга в ръка.