След години, в които превръщаше несподелените думи, трудните раздели и малките пукнатини във връзките в песни, Грейси Ейбрамс сменя гледната точка. В третия си студиен албум Daughter From Hell, който излиза днес, тя не търси виновника от другата страна. Погледът е насочен навътре – към собствените грешки, противоречия и онези моменти, в които човек трябва да признае, че понякога именно той е причинил болката.

Новият проект идва след големия пробив на The Secret of Us и световния успех на „That’s So True“, но не се опитва просто да повтори формулата им. В своите 16 песни Daughter From Hell разширява познатия интимен свят на Ейбрамс – с по-смели вокали, по-широки аранжименти и текстове, в които личните признания постепенно прерастват във въпроси за израстването, славата, семейството и цената на живота, който някога си пожелал. Самата изпълнителка определя записа като любимата музика, която е създавала досега, и като най-точната снимка на човека, който е в момента.

Албумът започва с „Hit the Wall“ – песен за повтарящите се сривове и чувството, че дори постигнатото може да те остави без посока. Сингълът „Look at My Life“ продължава тази линия с неудобния въпрос какво се случва, когато мечтата вече е реалност, но не носи очакваното спокойствие. Това не е отричане на успеха, а честен поглед към неговата обратна страна – умората, самотата и усещането, че външният образ понякога изпреварва човека зад него.

Заглавието Daughter From Hell не е театрален жест, а лично признание. То отвежда към тийнейджърските години на Ейбрамс и към отношенията с майка ѝ – период, за който днес говори с вина, нежност и благодарност. В едноименната песен тя се връща към момичето, което е била, без да го оправдава и без да го превръща в карикатура. Суровите китари и постепенно нарастващото напрежение превръщат парчето в един от най-неочакваните моменти в досегашния ѝ каталог – едновременно извинение, семейна история и опит да разбереш миналото от дистанцията на зрелостта.

Образът на ножа преминава през целия албум – като болка, която реже, остава и понякога се превръща в част от идентичността. В „The Knife“, „Death Wish“ и други песни драматичната образност не е използвана за ефект, а за да назове емоции, които трудно се побират в обикновен разговор. До тях стоят по-тихи и светли моменти като „Good Reason“, „Mews“ и „Afflictions“, последната от които Ейбрамс определя като единствената напълно директна любовна песен в проекта.

В „Minibar“, написана с близката ѝ приятелка Одри Хобърт, самоиронията за кратко разрежда напрежението. Песента улавя социалната тревожност, хаоса на вечерните излизания и онова особено усещане да се намираш сред хора, но да наблюдаваш себе си сякаш отстрани. Веднага след нея „Imaginary Friend“ сваля музиката до почти гола акустична форма и оставя тишината след празника да каже останалото.

Дългогодишният творчески партньор на Ейбрамс, Аарон Деснър, отново е в центъра на продукцията и създаването на албума. Сред останалите сътрудници са Джъстин Върнън, Дан Нигро и Маркъс Мъмфорд, който участва в „What If It’s Right?“ – песента, която самата Ейбрамс посочва като свой личен фаворит от проекта. Вместо да заличат характерната ѝ близост до слушателя, тези различни гласове разширяват пространството около нея – от деликатен инди фолк и пиано балади до синтезатори, плътни струни и внезапни рок избухвания.

Критиката вече отбелязва именно тази промяна. Списание Rolling Stone определя Daughter From Hell като най-силния албум на Грейси Ейбрамс досега и подчертава по-смелото ѝ експериментиране и осезаемия вокален напредък. Агенция Associated Press също вижда в проекта по-мащабна и уверена версия на нейното писане – такава, която запазва уязвимостта, но не остава заключена в шепота.

Daughter From Hell не предлага удобна версия на израстването. Тук няма чисто разделение между наранен и виновен, между щастие и тревожност, между любовта към семейството и раните, които оставяме именно у най-близките. И точно в това е силата му – Грейси Ейбрамс не се опитва да излезе невредима от собствените си песни. Този път тя влиза в тях докрай.

Коментирай »