Ето осемте неща, на които ние жените наистина държим и бихме се радвали ако мъжете най-накрая просто ги запомнят.

Искам да ме глезят...Толкова много ли искаме. Ние сме жени, ходим на работа, чистим вкъщи, грижим се за всички наоколо, няма ли как поне веднъж някой да се досети, че и ние искаме да се погрижат за нас.

Искам да съм специална. Да, жените сме суетни и то много. Ние просто искаме да сме най-красивите, сексапилни, умни...и от всичко да сме „най”. Дори не е нужно наистина да смятате, че сме такива, просто ни го казвайте от време на време.

Искам да съм харесвана и обичана...Ние искаме да получаваме необходимото си внимание. В противен случай жените се депресираме и започваме да трупаме комплекси. Стига да получаваме необходимото си мъжко (а и женско) внимание и да знаем, че сме харесвани и обичани, всичко е наред.

Обичам да давам парите са глупости...в магазините или мола – без голямо значение. Важното е да ходим на пазар, където да похарчим всичките си пари за неща, които ще ни направят щастливи. Нова дрешка, няколко чифта обувки и чанти, прическа, гримове...за колкото и каквото ни стигне заплатата. Молим ви, не ни се бъркайте, ние знаем какво правим.

Обичам да плача на тъжните филми. Не е чак толкова драматично, но ние сме си такива. Да, романтичните комедии са трогателни и да, когато гледаш „Титаник” няма нищо лошо да си поплачеш. Ние сме жени, ние това правим.

Обичам да правя комплименти и да ги получавам. Какво лошо има в това да кажеш на колежката си, че новата й прическа е ослепителна. Утре пък тя ще ме похвали за прекрасните ми дънки и така всеки ден. Ние харесваме хората, които ни правят комплименти и обичаме и ние да ги правим. Това не е лицемерие – ние пак си знаем, че сме най-красивите, но нищо не ни пречи да признаваме качествата и на другите жени. А ако направим комплимент на мъж, съвсем не означава, че сме си паднали по него. Просто е приятно да чуеш нещо хубаво за себе си.

Държа той да ме разбира или поне да ме слуша като говоря. Толкова ли е трудно? Знаем, че жените и мъжете са от различни планети и затова често разбираме, че има неща, за които мъжете никога няма да са като нас. Знаем, че и на тях им е много трудно да разбират трудните ни периоди, но толкова ли е сложно, поне да се опитат да ни слушат когато говорим?

Веднъж месечно сме ужасни хора, не го приемайте лично. Признаваме, че когато дойде онзи период от месеца, ние ставаме неузнаваеми. Може и да сме чувствителни, малко хормонално разстроени, нервни, докачливи, тъжни, превъзбудени, но ние пак ви обичаме. И когато тези дни преминат, ние се завръщаме. Така че нека научим мъжете просто да не обръщат голямо значение на тези наши настроения или ако не могат – да стоят далече от нас в този период от месеца.

Коментирай »