„Опенхаймер: Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин (предложение за четене)

Лентата на Кристофър Нолан "Опенхаймер" се опира на биографията, наградена с „Пулицър“

„Опенхаймер: Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

Още с новината за излизането си новият филм на култовия режисьор Кристофър Нолан „Опенхаймер“ се превърна в едно от най-дългоочакваните киносъбития за 2023 г. Фактът, че премиерата му съвпадна и с филма „Барби“ на Грета Гъруиг, пък го превърна в истински феномен в социалните мрежи и още повече засили любопитството на зрителите.

Чакането най-после приключва, защото от 21 юли взривоопасната история на „бащата на атомната бомба“ Робърт Дж. Опенхаймер вече може да бъде гледана в кината, а разпространител е Форум Филм България.

New York Times нарекоха филма „блестящо постижение във формално и концептуално отношение“. От Guardian заключиха, че „това е Големият взрив и никой нямаше да го направи по-голям и по-поразителен от Нолан“.

С продължителност от изумителните 3 часа филмът на Нолан отива на предела на технологията IMAX. А знаковият му актьорски състав, начело с ирландския актьор Килиън Мърфи и суперзвездите Мат Деймън, Робърт Дауни Джуниър, Флорънс Пю, Емили Блънт и Кенет Брана, се превъплъщава в някои от хората, предопределили съдбата на XX век, а може би и бъдещето на човечеството.

Наред с близо тричасовия шедьовър на Нолан, на книжния пазар читателите могат да открият и вдъхновението зад екранизацията – мащабната биография „Опенхаймер: Американският Прометей“  на Кай Бърд и Мартин Шъруин, която се появи на пазара в края на миналата година.

Епохалният труд на двамата журналисти дава добра отправна точка на Нолан – книгата, писана в продължение на 25 години, е отличена с награда „Пулицър“. В нея оживява пълният разказ за триумфа и трагедията на харизматичния физик, който след края на Втората световна война се превръща в най-популярния учен на планетата, а впоследствие и в най-знаковата жертва на комунистическата истерия в САЩ в началото на Студената война.

В „Опенхаймер: Американският Прометей“ се отразява бурната американска история между двете световни войни и първите десетилетия на надвиснал ядрен апокалипсис над света – страхове, които изглеждаха забравени до последните месеци в контекста на войната на Русия в Украйна.

Книгата се основава на хиляди документи, събирани от архиви и лични колекции в САЩ и чужбина. Тя черпи от собствения огромен архив на Опенхаймер в Библиотеката на Конгреса и от безброй страници записи на ФБР, натрупани за десетилетия строго наблюдение.

Робърт Дж. Опенхаймер/Photo credit: Издателство „Сиела”

Сред тези над 800 страници читателите ще „чуят“ гласа на учения, запечатан от записващите устройства, а после прехвърлен на хартия, ще прочетат интервюта с близо сто от най-близките му приятели, роднини и колеги. Пред тях ще се обрисува детайлният портрет на един забележителен ум, разкрил пред човечеството ядрената епоха, а след това положил неуспешни усилия – каквито светът продължава да полага и до днес – да премахне опасността от ядрена война.

Детайлна и безпристрастна, „Опенхаймер: Американският Прометей“ от Кай Бърд и Мартин Шъруин проследява невероятната съдба на човек, който подобно непокорния гръцки титан, дарява на света оръжие, разкриващо необятни възможности, но и криещо в себе си пагубна сила. Сила, чието овладяване зависи само и единствено от ясното осъзнаване за размерите на „подарената“ мощ. И именно това остава посланието на Опенхаймер и до днес.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Опенхаймер: Американският Прометей“ от Кай Бърд и Мартин Шервин, откъс от книгата

Пролог

По дяволите, обичам тази страна.
Робърт Опенхаймер

Принстън, Ню Джърси, 25 февруари 1967 г. Въпреки лошото време и суровия студ, сковал целия североизток, шестстотин приятели и колеги – Нобелови лауреати, политици, генерали, учени, поети, писатели, композитори и познати от всички поприща – се събират да отдадат последна почит на Робърт Опенхаймер. Някои го познават като свой учител и ласкаво го наричат „Опи“. Други – като велик физик, станал през 1945 г. „баща“ на атомната бомба, като национален герой и символ на учения в служба на обществото. Всички си спомнят с дълбока горчивина как само девет години по-късно републиканската администрация на президента Дуайт Д. Айзенхауер го обявява за риск за сигурността, превръщайки го в най-видната жертва на антикомунистическия лов на вещици. Те идват с натежали сърца да изпратят блестящата личност, чийто удивителен живот е белязан както от триумф, така и от трагедия.

Нобелистите включват световноизвестни физици като Изидор Раби, Юджийн Уигнър, Джулиан Швингър, Джъндао Ли и Едуин Макмилън.1 Дъщерята на Алберт Айнщайн, Марго, е дошла да почете някогашния шеф на баща ѝ от Института за напреднали изследвания. Тук са Робърт Сърбър, ученик на Опенхаймер в Бъркли през 30-те, и Ханс Бете, великият физик нобелист от „Корнел“, разкрил вътрешното устройство на слънцето. Ърва Денъм Грийн, съседка от спокойния карибски остров Сейнт Джон, където Опенхаймер се оттегля във вила на плажа след публичното унижение през 1954 г., седи редом с фигури като Джон Макклой, юрист и дългогодишен президентски съветник; генерал Лесли Гроувс, оглавявал проекта „Манхатън“; Пол Нитце, министър на военноморските сили; историка Артър Шлезинджър-младши, носител на наградата „Пулицър“; и сенатор Клифърд Кейс от Ню Джърси. Президентът Линдън Б. Джонсън е изпратил своя нау-чен съветник Доналд Ф. Хорниг да представлява Белия дом – ветеран от Лос Аламос, присъствал заедно с Опенхаймер на „Тринити“, първия в света ядрен опит, извършен на 16 юли 1945 г. Освен учените и вашингтонския политически елит присъстват още хора на изкуството и културата като поета Стивън Спендър, писателя Джон О’Хара, композитора Никълъс Набоков и директора на Нюйоркския балет Джордж Баланчин.

Вдовицата на Опенхаймер, Катрин „Кити“ Пунинг Опенхаймер, седи на първия ред на възпоменателната служба в „Александър Хол“ на Принстънския университет. До нея са дъщеря им Тони, на двадесет и две, и синът им Питър, на двадесет и пет. Редом с Питър седи Франк Опенхаймер, по-малкият брат на Робърт, чиято кариера на физик се проваля покрай маккартистките преследвания.

Звучи произведението „Реквиемни песни“ от Игор Стравински, което Робърт Опенхаймер е чул с възхита в същата зала предната есен. Ханс Бете, негов приятел от три десетилетия, произнася първата от три речи. „Той допринесе повече от всеки друг, за да направи американската теоретична физика велика... Беше лидер, но не и влас-тен, никога не налагаше мнението си. Вадеше най-доброто от нас, държеше се както добър домакин с гостите си.“2 В Лос Аламос, където ръководи хиляди хора в надпревара срещу германците за създаване на атомната бомба, Опенхаймер гради лаборатория от нищото и сплотява разнородна група учени в ефективен екип. Бете и други ветерани добре знаят, че без него прототипът от Ню Мексико никога не би бил завършен навреме за използване във войната.

Втората реч е на Хенри Деулф Смит, физик и негов съсед от Принстън. През 1954 г. Смит единствен от петимата комисари на Комисията по атомна енергия (КАЕ) гласува за реабилитиране на Опенхаймер. Като пряк участник в „трибунала“ той ясно вижда извършената несправедливост: „Такава грешка никога не може да се поправи, а такова петно в нашата история да се изтрие... Съжаляваме, задето големият му принос за родината получи толкова оскъдна отплата“3.

Накрая идва ред на Джордж Кенан, дипломат и посланик, баща на следвоенната политика спрямо Съветския съюз и дългогодишен приятел и колега от Института за напреднали изследвания. Приживе Опенхаймер повече от всеки друг оформя възгледите му за безбройните опасности от ядрената ера, осигурява му убежище в института и брани работата му, когато отцепническите убеждения на Кенан за милитаризирзма на Америка от времето на Студената война го правят непопулярен във Вашингтон.

„Върху него с особена тежест се стовариха дилемите, породени от извоюваната власт над природата, непропорционална на моралната сила на човешките същества“, казва Кенан. „Той ясно съзираше опасностите от това нарастващо несъответствие, но тревогата не разклати вярата му в търсенето на истината във всичките ѝ форми, научни и хуманни. Страстно желаеше да допринесе за предотвратяване на катастрофата, която грозеше развитието на оръжията за масово пора-зяване. Движеха го интересите на цялото човечество, но именно като американец, като член на своята национална общност виждаше най-големите възможности за постигане на тези цели. В мрачните дни от началото на петдесетте4, когато проблемите го затрупваха отвред и се оказа в плен на своята позиция в центъра на противоречията, му обър-нах внимание на факта, че ще е добре дошъл в поне сто академични центрове по света, и го попитах дали не е мислил да заживее в чужбина. „По дяволите, обичам тази страна“, отвърна ми с просълзени очи той.“[1]

Робърт Опенхаймер е енигма – теоретичен физик, проявяващ харизмата на велик лидер; естет, култивиращ неясноти5. Десетилетия след неговата смърт животът му остава обгърнат от противоречия, митове и тайни. За учени като д-р Хидеки Юкава, първия японски нобелист, Опенхаймер е „символ на трагедията на съвременния ядрен учен“6. За либералите той се превръща в най-видния мъченик на маккартизма, символ на предубедената дясна враждебност. За политическите си врагове, от друга страна, той е прикрит комунист и доказан лъжец.

Всъщност образът му е изключително човечен, колкото талантлив, толкова и сложен. Едновременно блестящ и наивен, страстен защитник на социалната справедливост и неуморен правителствен съветник, чийто стремеж за овладяване на надпреварата в ядреното въоръжаване му печели могъщи бюрократични врагове. Както казва неговият приятел Раби, „освен че беше много мъдър, той беше понякога и много глупав“7.

Физикът Фриймън Дайсън вижда дълбоки и трогателни противоречия в личността на Опенхаймер. Той посвещава живота си на нау-ката и рационалната мисъл, но участва в създаването на геноцидно оръжие. Подобно решение, отбелязва Дайсън, е „чиста проба фаустовска сделка… с чиито последици всички ние, естествено, все още живеем“8. Също като Фауст, Опенхаймер се опитва да предоговори сделката и бива наказан за това. Първо ръководи усилията за отприщ-ване на силата на атома, а после се опитва да предупреди сънародниците си за опасностите от него и да ограничи зависимостта на Америка от ядрените оръжия. Тогава властта поставя под въпрос неговата лоялност и го изправя на съд. Някои сравняват публичното унижение с процеса на средновековната църква срещу друг учен, Галилео Галилей, през 1633 г. Други съзират грозния призрак на антисемитизма и си припомнят изпитанието на капитан Алфред Драйфус във Франция през 1894 г.

Но никое от сравненията не ни помага да разберем човека Робърт Опенхаймер, неговите постижения като учен и уникалната роля, която изиграва като архитект на ядрената епоха. Това е историята на неговия живот.

[1] Кенан e дълбоко развълнуван от категоричната реакция на Опенхаймер. През 2003 г., на партито за стотния му рожден ден, той преразказва историята и този път в неговите собствени очи има сълзи. (Всички бележки под линия – освен изрично отбелязаните – са на авторите. – Б. р.)

Коментирай »
Още по темата
“Опенхаймер“ - пътешествие до един от най-важните и драматични моменти от човешката история (кино предложение) “Опенхаймер“ - пътешествие до един от най-важните и драматични моменти от човешката история (кино предложение)
"Трябва да видите историята му, за да повярвате": Кристофър Нолан представи "Опенхаймер" на CinemaCon "Трябва да видите историята му, за да повярвате": Кристофър Нолан представи "Опенхаймер" на CinemaCon
Препоръчваме още
„Възхвала на Ханс Аспергер" - разказ за аутизма, любовта, взаимността, отговорността, свободата (предложение за четене) „Възхвала на Ханс Аспергер" - разказ за аутизма, любовта, взаимността, отговорността, свободата (предложение за четене)
Поне шест факта за лука, които всеки чревоугодник трябва да знае Поне шест факта за лука, които всеки чревоугодник трябва да знае
Тъга, паника, тревожност… ПМС или предменструално дисфорично разстройство Тъга, паника, тревожност… ПМС или предменструално дисфорично разстройство
„Същински ангели“ – един от задължителните романи на последното десетилетие „Същински ангели“ – един от задължителните романи на последното десетилетие
За здраво и красиво тяло: Полезните свойства на телешкото месо За здраво и красиво тяло: Полезните свойства на телешкото месо
Катрин де Ланг дава ценни съвети за подобряването на най-важния орган в „Силата на мозъка“ (предложение за четене) Катрин де Ланг дава ценни съвети за подобряването на най-важния орган в „Силата на мозъка“ (предложение за четене)
Да си тръгна или да остана? Как да изградим щастлива връзка Да си тръгна или да остана? Как да изградим щастлива връзка
Празнуваме Петковден! Започват „мръсните дни“ Празнуваме Петковден! Започват „мръсните дни“
Да изчистим организма: Лесна рецепта за здравословно смути за детокс Да изчистим организма: Лесна рецепта за здравословно смути за детокс
Полицай спря кола за превишена скорост, наложи му се да изроди бебе (ВИДЕО) Полицай спря кола за превишена скорост, наложи му се да изроди бебе (ВИДЕО)
Изобретателна, непочтителна, предприемчива: Мери Куонт променя модата не само с популяризирането на минижупа Изобретателна, непочтителна, предприемчива: Мери Куонт променя модата не само с популяризирането на минижупа
Магията започва „Десет минутки преди сън“ с детските книжки „Малкият еднорог“ и „Малката русалка“ (предложение за четене) Магията започва „Десет минутки преди сън“ с детските книжки „Малкият еднорог“ и „Малката русалка“ (предложение за четене)
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби