Може ли един изкуствен интелект да управлява България? Има ли изход от политическата криза, в която се намира страната ни? И защо хората остават с все така вперен в миналото поглед? 

С хапещото си чувство за хумор писателят, драматург и сценарист Иво Сиромахов („Певицата взема властта“, „У майкини“) постави именно тези въпроси в центъра на новия си сатиричен роман „Бай Тошо“, в който бившият социалистически лидер на България се завръща начело на държавата – този път под формата на холограма.

Още с излизането си новият роман на Иво Сиромахов оглави класациите в книжарските вериги в страната, а срещата с него по време на Пролетния панаир на книгата пред НДК събра опашка от читатели пред щанда на издателство „Сиела“.

Безмилостното перо на Иво Сиромахов отново се завръща и изправя читателите пред абсурдно огледало на съвременната реалност, в което малцина имат смелостта да се погледнат.

България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз.

С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да „оправи“ всичко…

Гарниран с дебел слой нагарчаща ирония за времената, в които живеем, „Бай Тошо“ е проницателен и въздействащ роман, в който демокрацията е само блян, а корупцията – основна форма на управление.

Гротескна и цинична в стила си, но винаги плашещо прозорлива, през призмата на смеха тази сериозна книга изобличава някои от най-тъжните и пагубни привички на политиката у нас.

Из „Бай Тошо“ от Иво Сиромахов

12

Фирмата имаше широк портфейл от дейности, които ѝ осигуряваха щедри обществени поръчки в строителството, водоснабдяването, енергетиката, пътищата, сметоизвозването и чистотата.

Напоследък обаче правеше добри печалби и от един изцяло частен бизнес – хазартът. Всъщност, макар и частен, хазартът също беше благословен от държавата, която щедро го беше освободила от задължението да плаща данъци. Българските държавници бяха решили, че хазартът е най-важната народополезна дейност и затова трябва да има специални привилегии.

Всъщност компаниите за залози се бяха превърнали в мощни перачници, в които се изпираха нелегалните приходи от търговията с наркотици, проституцията и трафика на хора. Никой държавен орган не следеше потоците на пари към тези компании, а те се отблагодаряваха, като щедро финансираха партийните централи. Сделката беше „уин-уин“, както обичат да казват букмейкърите.

Големият губещ всъщност бяха хилядите хора, които се пристрастяваха към хазарта и губеха разсъдъка си, примамени от лъжите за бързо забогатяване. Веднъж влезли в спиралата „заложи и спечели“, нямаше излизане. Губеха автомобилите си, апартаментите си, някои стигаха и до самоубийство. Хиляди семейства бяха почернени от тази гибелна страст.

Но на кого му пукаше? Държавата беше превърната в едно огромно казино, в което весело дрънчаха звънчетата на недостижимите печалби.

Ценов се беше усетил навреме, че това е сладък бизнес и беше превзел почти целия пазар на залаганията. Инвестираше много средства в реклама и беше привлякъл застаряващи знаменитости, които да популяризират хазарта. Националните телевизии от сутрин до вечер въртяха клипове с ведрите им обещания за бонуси.

За бизнеса със залозите във Фирмата отговаряше Стефан Стоев, мъж, наближаващ 40-те, с авторитетното излъчване на университетски преподавател. Стоев беше получил добро икономическо образование в Германия и имаше бърза и комбинативна мисъл. Неговата философия беше, че залозите не бива да се ограничават само до спортни състезания, а трябва да се даде възможност на хората да залагат на всичко – от това колко месеца ще издържи поредният брак на Благо Джизъса, до резултатите от поредните парламентарните избори, които вече се провеждаха на всеки три-четири месеца.

Преди две години Стоев пусна първите онлайн залози за парламентарни избори почти на майтап. Ей така, да види какво ще стане. Интересът се оказа огромен, а неочаквано отвори и нова възможност за бизнес. Оказа се, че избирателите се влияят от коефициентите на букмейкъра и много от тях гласуваха за партията с най-нисък коефициент просто защото искаха да са от страната на победителя. Този факт беше забелязан от партийните централи и те започнаха да звънят на Стоев с оферти да им пише по-ниски коефициенти срещу щедро възнаграждение.

Без да подозира, Стефан Стоев се беше оказал в ролята на социолог. С малката разлика, че хората не вярваха на социолозите, но имаха безусловна вяра в букмейкърите. Стоев изведнъж се превърна в най-ухажвания от политическите лидери човек. Канеха го на вечери, обсъждаха с него евентуалните конфигурации в парламента и възможностите за съставяне на правителство. Кой би могъл да предположи, че един букмейкър ще определя политическото бъдеще на държавата?

Може би това беше причината Ценов спешно да го повика в апартамента си срещу Народното събрание. Двамата седяха на дивана, а Шефът беше загледан в телефона си и мълчеше.

– Виждам, че залозите ти за парламентарни избори вървят със страшна сила – започна най-после.

– Да, придобиваме влияние от неочаквани места – усмихна се Стоев.

– Това е добра възможност, Стефане, но е и рискована игра. Трябва да я играем внимателно.

– Разбира се.

– Ти си достатъчно умен и знаеш какво правиш, но сега ни предстои да изиграем гросмайсторска политическа партия, в която залогът е огромен.

– За какво говориш?

– За Бай Тошо.

Стефан повдигна учудено вежди. За пръв път чуваше.

– Не съм ти споделил, защото дълго време разработвахме тоя политически проект и не бяхме сигурни дали ще се получи. Но се получи и скоро ще го пускаме в действие. Става дума за изкуствен интелект, който ще инсталираме в управлението на държавата. Хората вече са уморени от политици, които само лъжат и крадат. Затова преценихме, че биха дали доверието си на една машина, която взема държавни решения справедливо и безпристрастно.

– Справедливо и безпристрастно? – разтревожи се Стоев. – Това няма ли да навреди на фирмените ни интереси?

– Машината ще бъде изцяло под наш контрол. Решенията ѝ само на пръв поглед ще бъдат справедливи и безпристрастни, но всъщност ще са в наш интерес. Идеята е хората да живеят с илюзията за справедливост и безпристрастност. Илюзия, която само една машина може да им даде. Щото на хора вече не вярват.

– Разбирам. То и аз не вярвам на хора. Като ги знам какви боклуци са...

– Възложих на Аврам да направи дискретни социологически сондажи и се оказа, че тази идея се приема много добре от повечето българи. Затова съвсем скоро ще представим новия лидер, който ще оправи България. Нарекохме го Бай Тошо.

– Супер. Носталгията по соца работи здраво.

– Да. Идеята е в деня, в който представим пред обществото Бай Тошо, да пуснеш онлайн залози дали ще бъде успешен министър-председател. И да сложиш най-ниския възможен коефициент за успеха му.

– Трябва да помисля как точно ще го формулирам. То може да е цял раздел от залози. Ще вдигне ли пенсиите Бай Тошо? Ще повиши ли данъците? С колко ще увеличи брутния вътрешен продукт? С колко ще намали инфлацията...

– Ти ще го измислиш, умен мъж си. И хвани там някой чалгар или футболист да направи реклама за залози на Бай Тошо. Това ще избие рибата, казвам ти.

Коментирай »