На 1 октомври Църквата отбелязва Покров на Пресвета Богородица. На този ден честваме св. апостол Анания, преподобни Роман Сладкопевец и преподобни Йоан Кукузел.

Покров на Пресвета Богородица.

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

В църквата във Влахерна, близо до градските порти, по време на нощно бдение няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие. След явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход.

Св. апостол Ананий

Св. апостол Ананий бил един от Седемдесетте Христови ученици. Служил като епископ в град Дамаск, Сирия.

От Дамаск св. Ананий често ходел из близки и далечни градове и села на мисионерска проповед.

Когато проповядвал словото Божие в град Елевтерпол, управителят Лукиан наредил да го хванат и заставят да принесе жертва на идолите. Той претърпял големи мъчения, при които дръзновено изповядвал името Божие. Мъчителите го извели извън града и го убили с камъни.

Християни пренесли и погребали тялото му в Дамаск.

Св. Роман Сладкопевец

Преподобният Роман Сладкопевец бил добродетелен и ревностен християнин, клисар в храма "Света София" в Константинопол (Цариград). За кротостта и благочестието му патриарх Евтимий Константинополски го обикнал, но някои църковни служители му завидели: започнали да му се  присмиват и му пакостяли.

Веднъж на вечерня срещу Рождество Христово те му дали в ръце богослужебна книга и го накарали да изпее от амвона хвалебна песен към Бога. Но преподобният не умеел да пее и не могъл да прочете текста, защото бил неук. Посрамен пред многото богомолци, Роман дълго плакал и се молил след богослужението. После задрямал изтощен. В съня му Божията Майка му подала книжен свитък и с тих глас го наставила да го изяде. Като се пробудил, св. Роман с почуда открил, че може да пише и чете. Божията майка му отворила ума и да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук. 24:45).

Всенощното бдение продължавало. Скоро с удивление и наслада всички чули от амвона св. Роман сладкогласно да пее "Девицата днес ражда Свръхестествения..." Преподобни Роман бил ръкоположен за дякон, учел тези, които дотогава го укорявали в невежество и умрял в дълбока старост.

Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният

Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци. Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

Имен ден

На 1 октомври имен ден празнуват всички с името Анани, Ананий, Анания и другите производни.

Коментирай »