Наред с обезпокоителните данни за нарастване на процента жертви на физическо насилие в домашна среда, нараства и броят на жертвите на психичен тормоз, които дори не осъзнават, че са се оказали в капана на токсичните отношения в личния или професионалния си  живот.

В ключовото издание „Излекуване от токсичните връзки“ изтъкнатият психотерапевт д-р Стефани Саркис обобщава своята над 20-годишна практика с пациенти, сблъскали се с емоционално насилие, газлайтинг или нарцисизъм, и предлага 10 стъпки, благодарение на които да се освободим от токсичните взаимоотношения и последствията от тях.

Защо при емоционалния тормоз полът няма значение и защо и мъжете, и жените могат да бъдат ток­сични, да бъдат насилници или манипулатори? Защо токсичните връзки не се изчерпват само до партньорските отношения, а могат да се наблюдават между приятели, в семейството, на работното място?

На достъпен език клиничната психоложка се опитва да обясни кои са етапите на токсичните взаимоотношения, какви са разликите между различните видове психологическо насилие, както и предлага тактики за измъкване от паяжината на насилника.

От „Излекуване от токсичните връзки“ на д-р Стефани Саркис:

• ще научите кое определя една връзка като ток­сична;
• ще научите защо „радиомълчанието“ понякога е единственият начин да си върнете отново живота и да се отървете от токсичния контакт;
• ще научите и как да управлявате общуването си с някого, с когото не можете напълно да спрете комуникацията – например другия родител на детето ви или колега;
• ще научите, че може да не постигнете изясняване или затваряне на страницата след приключване на отношенията с нездравословен за вас човек;
• ще разберете, че понякога не си личи от самото начало, че даден човек е токсичен;
• ще научите здравословни тактики как да постигнете емоционална защита от токсични хора;
• ще научите какви са различните видове специалисти по психично здраве, какви са видовете терапии, които те предлагат, като например когнитивно-поведенческата терапия и терапията, фокусирана върху решения. Ще научите и как да се ориентирате дали работата с даден специалист ви е полезна;
• ще разберете защо е важно да полагате максимално добри грижи за себе си и да се отнасяте към себе си със съчувствие по време за терапевтичния процес;
• ще разберете как, като помагате на другите, помагате на себе си.

Всяка една от главите в изданието предоставя информация за даден аспект на оздравителния процес, дава нагледни примери с разказите на хора, споделящи за преживяванията си, и предлага тактики за справянето със симптомите на гнева, депресията и тъгата, съпровождащи пътя към освобождаване от нездравословното външно влияние.

„Излекуване от токсичните връзки“ от д-р Стефани Саркис е за всички онези, които вече са направили първата стъпка, предстои да я направят или които искат да помогнат на скъп човек. Защото животът след токсична връзка може да е труден или да изглежда невъзможен. Но промяната е възможна и зависи само и единствено от вас и решенията, които вземате за своя собствен живот.

Из „Излекуване от токсичните връзки“ от д-р Стефани Саркис

ВЪВЕДЕНИЕ

КОГАТО МАЙКА Ѝ ПИЕЛА, ДЖЕЙН ЗНАЕЛА, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА я направи щастлива. Понякога майка ѝ изпадала в ярост и говорела на децата си, че ѝ съсипали живота и би било по-добре да не ги е раждала. Като че ли обаче тя най-много мразела Джейн – спъвала я нарочно или я блъскала на пода и после я ритала. Един път дори заповядала на сестрата на Джейн да я ритне. По време на тези изблици бащата на Джейн или излизал от къщи, или отивал в другата стая и затварял вратата. „Старай се да на е я разстройваш“ – казал той на Джейн.

Когато пораснала, за Джейн хаосът бил нормалното нещо, дори ѝ носел чувство на комфорт. Здравословните връзки ѝ се стрували скучни. Била свръхчувствителна и ако някой повишал глас или креснел, тя се изключвала и изпадала в некомуникативно състояние. Джейн намирала спасение в отдаване на работата си. Приятелите ѝ ѝ казвали, че е работохолик. Когато обаче тя изгубила работата си, влязла в низходяща спирала.

***

Когато го наели на работа, казали на Хашим, че ще работи в сплотен екип. „Ние сме като семейство“ – уверил го новият му шеф. Хашим бързо разбрал, че наистина били като семейство, но лошо семейство. Колегата му Сал си присвоил заслугите от работата на Хашим, включително и по проект, по който Хашим работил шест месеца. Сал подмятал обиди на расова основа по адрес на Хашим и то достатъчно силно, за да ги чуе и той. Като нямало какво друго да направи, Хашим попитал колегите си дали имат проблеми със Сал. „Сал обикновено си набелязва една жертва – отговорила му Сара, а другите кимали, съгласни с нея. – Аз просто го игнорирам, но предполагам, че ми е по-лесно, защото не съм му на мушката.“
Един ден на работна среща Сал нападнал Хашим пред всички. „Не помагаш в офиса – казал Сал, – но не съм изненадан – ти си толкова мързелив, колкото всички очаквахме.“

На Хашим му писнало. „Това е тормоз, Сал – казал той директно. – При това не ме тормозиш само мен, тормозиш и други колеги.“ Като казал това, Хашим се огледал за подкрепа от колегите си, но те мълчали. По-късно един от колегите споделил с Хашим, че не казал нищо, защото го било страх Сал да не започне отново да се държи зле с него. Хашим отишъл при шефа, за да се оплаче от поведението на Сал, но шефът му казал, че Сал е „примерен служител“ и никога не е чувал някой да е имал проблеми с него. Хашим загубил спокойния си сън, започнал да се буди с чувство на страх. Сал твърдял, че Хашим тормозел него. Накрая Хашим бил принуден да си търси нова работа.

***

Когато Кен и Сабрина се запознали в гимназията, едно от нещата, които ги свързвало, били техните „кофти“ семейства; родителите и на двамата влизали в спаринг мачове всяка вечер. Без да го осъзнават, Кен и Сабрина следвали модела на родителите си и връзката им била драматична и с много конфликти. Понякога разправиите им прераствали във физически сблъсъци, но после винаги се сдобрявали и се чувствали по-силни от всякога. Мислели си, че са достатъчно силни, за да продължат връзката си от разстояние, когато отидат в различни колежи. И двамата смятали, че отношенията им са така „страстни“, защото са силно влюбени. Когато отишли в различни колежи обаче, Сабрина осъзнала колко по-спокойна се чувства, когато Кен не бил наблизо.

Кен усетил дистанцирането на Сабрина и започнал да ѝ звъни и да ѝ пише съобщения, изисквайки тя постоянно да му казва къде и с кого е. Започнал да качва в профилите си в социалните мрежи свои снимки от партита с разни момичета, за да показва как си живее живота. Сабрина се тресяла от ревност и изгубила съня си. Постоянно следяла профила му, оценките ѝ започнали да падат. Тогава решила, че е време да сложи край на тази връзка, написала му: „Аз бях дотук“, и блокирала телефонния му номер, имейла му и профила му в социалните медии. Още същата вечер Кен пристигнал пред сградата, в която живеела. Отначало тя си помислила, че щом е направил това, явно я обича много. Кен обаче започнал да крещи на паркинга и да я нарича с всякакви обидни думи. Тя седяла на загасени лампи в жилището си и не му отговорила. Кен започнал да ѝ праща съобщения от непознати номера. Сабрина винаги се разстройвала от тези съобщения и се чудела дали някога ще може да се успокои наистина.

***

Щом четете тази книга, вероятно намирате нещо общо с Джейн, Хашим или Сабрина, без значение дали става дума за романтична връзка, проблеми в семейството или на работното място. Дори отношенията с най-близките ви хора ще имат своите върхове и спадове. Но когато има съревнование, скандали, ревност, обиди, враждебност, насилие и контролиращо поведение, това е знак, че сте в токсична връзка.

Възможно е наскоро да сте приключили токсична връзка или пък да обмисляте да го направите. Животът след спасяване от токсична връзка може да е труден. Може да е наранена душата ви или да е накърнена самооценката ви. Може да изпитвате гняв, да се чувствате предадени. Може да се самообвинявате за нещо, за което не сте виновни. Може да се чувствате затънали в блато и да не знаете как да продължите напред. Възможно е и да сте наясно в какви отношения сте, но да не сте готови да ги приключите, или да не можете да го направите по логистични или финансови причини.

Възможно е да четете тази книга не заради себе си. Може да сте клиницист с пациенти, които са жертви на домашно насилие или са част от дисфункционални семейства. Може да се грижите за някого или да обичате някого, който има токсична връзка. Книгата няма ви помогне да решите проблема на този човек вместо него, но ще ви покаже как да му помогнете и как да го подкрепите.
Какъвто и да е вашият случай, искам да ви кажа, че вашите чувства са напълно нормални и е изцяло във ваша власт да поемете контрола. Вие имате силата да се излекувате и да започнете по-добър живот.

Как стигнах до тази тема?

Аз съм клиничен психолог на частна практика, специалист по синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, тревожност и нарцистично поведение. Тъй като токсичните индивиди обикновено си набелязват за жертви хора с такива уязвимости, съм виждала повече пациенти, спасили се от токсични отношения и тормоз, в сравнение с други терапевти. Тъй като съм сертифициран от Висшия съд на Флорида медиатор, съм виждала лично проявите на токсични отношения в съда особено в дела за попечителство. Токсичните хора се стремят да протакат и удължават съдебните битки, вместо да искат да ги приключат. Опитните съдии и адвокати обикновено веднага разпознават тези прояви. Някои токсични хора обаче са толкова добри манипулатори, че има дори специалисти по психично здраве, които не могат да ги разпознаят.

Зная какви щети причинява една токсична ситуация, познавам и моделите на поведение на токсичните хора, и то най-вече парадигмата „идеализиране, обезценяване, отхвърляне“, емоционалното насилие и газлайтинга (всички тях ще опиша подробно в глава 1). Последната ми книга – „Газлайтинг: Как да разпознаем манипулаторите и емоционалните насилници и да се освободим от тях“, изследва газлайтинга във всичките му форми, така че читателите да могат да идентифицират вредните взаимоотношения и да се спасят от тях. В двайсетгодишната си практика наблюдавам ръст в броя на случаите на газлайтинг, независимо дали става въпрос за партньорски отношения, семейни, или служебни. Жертвите на този тормоз търпят едни и същи модели на поведение – токсичните хора първоначално ги примамват и зарибяват, а след това внезапно ги отблъскват. Много клиенти отиват на първото си посещение при психотерапевт, чудейки се дали самите те не са токсичният човек във връзката, въпреки че поведението на другия без колебание може да се квалифицира като неуместно и дори опасно. Когато терминът газлайтинг стана по-популярен, повече клиенти започнаха да споделят за своите преживявания. Имаше случаи, при които хората са били в токсични връзки от години, опитвайки се да се освободят от тях, но само са затъвали все по-дълбоко в блатото. За да могат да съградят живота си наново, те трябва да ограничат или да спрат напълно контакта с токсичната личност. Когато поведението, което са търпели години наред, бъде назовано с име, те могат да го идентифицират и да се дистанцират от него.

Целта, с която написах книгата за газлайтинга, бе да помогна на жертвите на това поведение да го разпознаят и да се изтръгнат от вредящата им връзка. Настоящата книга продължава от там, където свърши предишната – изследва начините да се предпазите, да се излекувате и да избягвате в бъдеще токсичните отношения.

Коментирай »