Ами ако Купидон също се нуждае от любов?

Точно с тази красива и малко тъжна идея си играе видеото към Give Me Love на Ед Шийрън. Вместо пухкаво ангелче с лък получаваме самотно момиче с крила, което обикаля нощния град и изпраща стрелите си към непознати. Хората се срещат, прегръщат се, влюбват се. Купидон си върши работата.

Само че самият Купидон остава сам.

И може би точно затова песента докосва толкова силно. Give Me Love не разказва за онази идеална любов от романтичните комедии, в която всичко се нарежда точно преди финалните надписи. Тя носи много по-познатото усещане да имаш любов в себе си и да не знаеш къде да я сложиш. Да искаш да бъдеш близо до някого. Да ти липсва нечие присъствие. Да се надяваш още малко, дори когато разумът вече започва да задава неудобни въпроси.

Но докато гледаш видеото, остава и друго усещане. Че любовта не е нещо, което трябва само да чакаме да ни се случи.

Можем да я пускаме в света.

В едно обаждане без повод. В целувка преди работа. В съобщението "Прибра ли се?". В прегръдката, която продължава две секунди повече. В смелостта да кажеш "Липсваш ми", вместо за трети път да отваряш чата и да го затваряш.

Може би всички понякога сме малко като Купидон от това видео. Раздаваме внимание, грижа и нежност, а тайно се надяваме някой да погледне към нас и да каже: "А ти? От какво имаш нужда?".

Затова пусни Give Me Love силно.

И ако ти напомни за някого, не анализирай веднага защо. Понякога една песен просто отваря врата, която цял ден сме държали затворена.

Обичай. Казвай го. Показвай го. И не оставяй Купидон да върши цялата работа.

Коментирай »