Православните християни отбелязват църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. Този ден е посветен на Възкресението на Лазар, който бил върнат към живота от мъртвите от Иисус Христос в четвъртия ден от погребението му. Лазаровден се отбелязва непосредствено преди празника Вход Господен в Йерусалим – Връбница/Цветница. Именно заради Възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев. Възкресяването обаче станало и причина за смъртната присъда на Спасителя.

Според църковното предание след възкресението си Лазар е живял още 30 години и починал като епископ на Китион /о. Кипър/. В края на ІХ век, неговите мощи били пренесени в Константинопол. Името на светеца става символ на здраве и дълголетие. 

Поверия и обичаи 

Традицията повелява на Лазаровден да се откъсват върбови клонки, които да красят вратите на домовете на следващия ден - Връбница (Цветница).

На Лазаровден се изпълнява обичаят лазаруване. Младите жени - „лазарките“, берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.

Цветница е най-големият имен ден в България

Момите обикалят къщите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазо, Лачо, Лъчо, Лъчезар.

Коментирай »