Мистерията е разкрита: Ето как са се появили черните петна в "Атлантическия кодекс" на Леонардо Учени установиха на какво се дължат черни петна в "Атлантическия кодекс" на Леонардо
Учени установиха на какво се дължат черни петна в "Атлантическия кодекс" на Леонардо
Photo credit: Nadejda Bostanova/pexels.com
Учени установиха, че странните черни петна по страници от най-важния сборник с трудове на Леонардо да Винчи – "Атлантическия кодекс", се дължат на наночастици от живачен сулфид и серен минерал, вероятно проникнали в листовете от лепилото, използвано за закрепване на оригинала към хартията за рамката преди около пет десетилетия, съобщи "Дейли експрес".
Сборникът "Атлантически кодекс" се съхранява в библиотека „Амброзиана" в Милано.
Поддържането му е голямо предизвикателство за учените, които много се тревожат от появяващите се петна. Изследователи са установили на какво се дължи оцветяването, докато са анализирали фолио 843 от Кодекса.
The Dark Secrets of Leonardo da Vinci’s Codex Atlanticus: Researchers Unmask the Culprit https://t.co/al6suSzF4h
— SciTechDaily (@SciTechDaily1) April 23, 2023
Кодексът е реставриран основно от 1962 г. до 1972 г. в Лабораторията за реставрация на древни книги на Абатство Гротаферата. В края на работата колекцията е разделена на 12 тома, съдържащи 1119 отделни фолиа - листове хартия. Всяка страница от реставрирания Кодекс е поставена върху паспарту – основа, рамкираща оригиналните фрагменти. От 1997 г. колекцията се съхранява в прецизно контролирана среда, предназначена да гарантира запазването на документите. Въпреки това през 2006 г. са открити малки черни петна върху около 210 от паспартутата на "Атлантическия кодекс" след фолио 600. За да бъдат намалени щетите, от 2009 г. страниците са разшити и вече се съхраняват в отделни папки в кутии.
Предишни изследвания на петната изключиха възможността те да са причинени от микробиологично влошаване. В новото проучване проф. Лучия Тониоло от Политехническия университет в Милано и нейните колеги извършват серия анализи. Когато стигат до фолио 843, те установяват, че където петната са най-черни, има нишесте и винилово лепило - близо до краищата на страницата. Освен това екипът открива кръгли неорганични наночастици - всяка с диаметър около 100-200 нанометра - които са се натрупали между отделни целулозни влакна в хартията на паспартуто.
Leonardo da Vinci, a new discovery on folio 843 of #Codex Atlanticus @SciReports https://t.co/yLTV35gt4O https://t.co/IJ4Pvn1hDg
— Phys.org (@physorg_com) April 18, 2023
Анализът на наночастиците в Европейския синхротрон в Гренобъл показва, че това е метацинобър – живачен сулфид в необичайна черна кристална фаза.
„Наличието на живак може да бъде свързано с добавянето на анти-вегетативна сол в лепилото“, пишат учените в сп. „Сайънтифик рипортс". Причината, поради която оцветяването се среща само върху определени части от хартията на паспартуто е, че там е нанесено лепилото, за да задържи оригиналната хартия и да предотврати микробиологично заразяване.
„Наличието на сяра, от друга страна, е свързано със замърсяването на въздуха – в Милано през 70-те години нивата на серен двуокис са много високи“, пишат изследователите. "Намесват се и добавките, използвани в лепилото. С течение на времето, обяснява екипът, започва реакция с живачни соли и образуването на метацинобърни частици, отговорни за черните петна“.