„Божествена комедия“ е връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. „Ад“ е първата кантика, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва свръхестественото пътуване на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха.

Докато пише своята творба, Данте гради и обогатява литературния италиански език. В много случаи той създава нови думи, за да даде израз на страховитите си видения, неподатливи на наличните към момента езикови възможности. Сложната, центробежна иносказателност на поемата се проявява още в началната песен на „Ад“.

„Ако има произведение, чието присъствие в европейския литературен канон се приема за абсолютно неоспоримо, това е „Божествена комедия“, подчертава проф. Клео Протохристова в предговора си към настоящото издание, озаглавен „Данте и „Ад“ седем века по-късно“. По думите ѝ Кадийски демонстрира безпрецедентно версификационно изящество – „виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции на оригинала, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и невиждано уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема.“

Да предложи истинска поезия, в която да се потопиш, без да те спъва каквото и да било – тъкмо това е амбицията на този превод на „Ад“. За да възпроизведе възможно най-точно ритъма на Дантевата творба, Кирил Кадийски следва оригиналния петостъпен ямб и терцините, възпроизвежда структурата, разработена от Данте, която той довежда до съвършенство и която е истинският двигател на повествованието. В своята поетическа версия, съблюдавайки ритъма и т. нар. „тройна рима“ (terza rima) на оригинала, Кадийски ни позволява да преоткрием словесната красота, изобретателната сила и съвременното звучене на този шедьовър.

За автора

Данте Алигиери е италиански поет, писател, мислител и политически деец, роден във Флоренция през 1265 г. и починал в Равена през 1321 година. Произхожда от видно флорентинско семейство, изиграло важна роля в живота на града. След възшествието на черните гвелфи Данте е осъден и принуден да напусне родния си град. По време на изгнанието си написва „Божествена комедия“, смятана за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо произведение за развитието на съвременния италиански език. Наред с Петрарка и Бокачо Данте налага тосканския диалект като литературен език. Наричан е „баща на италианския език“ и „Върховният поет“ (il Sommo Poeta). Преклонението пред гения на Данте остава неизменно един от надеждните ориентири на западното културно мислене.