Helicobacter pylori (Хеликобактер пилори) е специфичен вид бактерия, която има уникалната способност да оцелява и да се размножава в силно киселинната среда на човешкия стомах. Тя е изключително разпространена в световен мащаб, като над половината от населението е неин носител. След като се установи в организма, бактерията се закрепва за стомашната лигавица и я уврежда, провокирайки тихи, но постоянни възпалителни процеси.

Магията на ферментиралите храни: Защо здравето ни започва от стомаха?

Макар при много хора да протича безсимптомно, Helicobacter pylori е основният причинител на състояния като хроничен гастрит и язва, а в по-дългосрочен план може да увеличи и риска от по-сериозни заболявания, включително рак на стомаха. Симптоми като чести киселини, тежест след хранене, пареща болка в горната част на корема, подуване и гадене са първите сигнали, че инфекцията може да е налице и е необходима консултация с гастроентеролог.

Рак на стомаха: Рискови фактори, симптоми и лечение

На някои от най-важните въпроси, свързани с тази опасна бактерия, отговаря гастроентерологът от болница ВИТА д-р Васил Койнарски

Д-р Койнарски какво представлява хеликобактер пилори?

Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori) е микроаерофилна, грам-отрицателна бактерия – абсолютен еволюционен оцеляващ боец. Човешкият стомах произвежда мощна солна киселина, която не само смила храната, но и действа като защитна бариера, убивайки почти всички навлизащи микроби. Дълги години в медицината се смяташе, че в тази агресивна среда животът е невъзможен. Хеликобактер пилори обаче е еволюирала по толкова съвършен начин, че се чувства там в свои води.

Притежава спираловидна форма и специфични камшичета, с чиято помощ буквално се „завинтва" под защитния слузест слой на стомаха, където киселинността е по-ниска. Освен това отделя ензима уреаза, който разгражда карбамида до амоняк, неутрализира киселината около себе си и създава т.нар. защитен неутрален балон. Скрита по този начин, бактерията може да преживее в организма десетилетия, предизвиквайки бавно, хронично възпаление.

С какво поведение се характеризира тази бактерия?

Поведението на тази бактерия наподобява това на опитен партизанин. Тя е изключително адаптивна и не бърза да разруши гостоприемника – нейната стратегия е насочена към трайно заселване и незабележимо съществуване. Когато попадне в стомаха, се „снишава" под слузния слой и бавно, в продължение на години, отделя токсини (VacA и CagA), които постепенно увреждат структурата на стомашната лигавица.Най-интересният и същевременно опасен аспект от нейното поведение е феноменът на асимптомното носителство. Над 50% от глобалното население носят този микроорганизъм, без да изпитват каквито и да е оплаквания. Човек може да се зарази в ранното детство и да доживее до дълбока старост, без да разбере за присъствието й. Промяната настъпва, когато балансът в организма се наруши. 

 Под влияние на външни фактори като силен стрес, нередовно хранене, тютюнопушене, алкохол или прием на определени медикаменти (нестероидни противовъзпалителни средства и аспирин) имунната защита на стомаха отслабва. Тогава бактерията активизира дейността си, хроничното възпаление прераства в гастрит, появяват се ерозии, а по-късно и язви. Тя е и силно инфекциозна в условия на близък контакт, което я прави типична „семейна бактерия“.

По какъв път навлиза най-често в човешкия организъм?

Пътищата за заразяване са два: фекално-орален и орално-орален. Зад тези термини стои проста реалност – занижена хигиена и близък физически контакт. Важно е да се знае: бактерията не се предава по въздушно-капков път. Основните „входни врати" са три:

• Лоша лична хигиена (фекално-орален път): Микроорганизмът се отделя чрез екскрементите на заразения. Ако след тоалетна ръцете не се измият старателно, бактерията може да се пренесе върху храна или повърхности и оттам в устата на здрав човек. Затова инфекцията се придобива най-често в ранното детство.
• Близък битов контакт и слюнка (орално-орален път): Бактерията може да бъде изолирана от устната кухина, зъбната плака и слюнката. Споделянето на обща посуда, пиенето от един съд, опитването на бебешка храна от майката и дори целувката са стандартни начини за пренос. Ако единият партньор е заразен, вероятността другият също да носи бактерията е много висока.
• Замърсена храна и вода: По-рядко срещан път, но заразяване може да настъпи при консумация на сурови плодове и зеленчуци, мити с нефилтрирани води.

Какво причинява на здравето ни този микроорганизмът и какви органи засяга?

Основната и практически единствена анатомична мишена на хеликобактер пилори е лигавицата на стомаха и първата, начална част на тънкото черво, известна като дванадесетопръстник (дуоденум). Разрушавайки защитната слузна бариера, бактерията позволява на киселия стомашен сок да атакува директно собствените тъкани на органа, което задейства една прогресивна каскада от патологични изменения.

В медицинската практика наблюдаваме няколко основни фази и увреждания, които инфекцията може да предизвика. На първо място е хроничният гастрит - първоначалният и неизбежен ефект от присъствието на бактерията. Развива се постоянно, повърхностно или дълбоко възпаление на лигавицата. Пациентите започват да се оплакват от нарушено храносмилане, диспепсия, чувство за подуване и дискомфорт.

Следва язвена болест на стомаха и дуоденума. При около 10 до 15% от хората хроничното възпаление прогресира до образуването на реални рани (дефекти) в тъканта – язви. Статистиката е категорична и казва, че хеликобактер пилори е директен причинител на над 80% от стомашните язви и на близо 90% от язвите на дванадесетопръстника. Тези състояния крият риск от животозастрашаващи усложнения като перфорация (пробиване на стената на стомаха) или тежки кръвоизливи. 

Третата фаза е ракът на стомаха и MALT лимфомът. Това е най-опасният дългосрочен ефект. Световната здравна организация  официално е класифицирала хеликобактер пилори като анцероген от първа група. Дългогодишната инфекция, продължила 20-30 или повече години, води до атрофия на лигавицата и чревна метаплазия, при която се прави замяна на стомашни клетки с чревни. 

Това драстично увеличава риска от развитие на стомашен аденокарцином или специфичен вид тумор на лимфната тъкан (MALT лимфом). Важно е обаче да подчертаем, че рак се развива само при малка част от инфектираните, но рискът е напълно реален и предотвратим чрез навременно лечение.

 Кои са основните симптоми? 

Тъй като бактерията действа подмолно, разпознаването на симптомите изисква повишено внимание от страна на пациента. Когато тя премине от пасивно състояние към активно увреждане, се задействат симптоми, които често се бъркат с „просто преяждане“ или „некачествена храна“. Но признаците, които действат като червен флаг, са:

•  Рязко, прогресиращо и безпричинно намаляване на телесното тегло.
• Дисфагия – затруднено, болезнено преглъщане на храна или усещане за „засядане“.
• Повръщане на ясна кръв или на тъмна материя, наподобяваща утайка от кафе.
• Мелена – отделяне на лъскави, катраненочерни изпражнения с неприятна миризма, което е сигурен белег за кървене в стомаха.
• Необяснима анемия, постоянна лесна уморяемост, замайване и изразена бледост на кожата.

Кога човек трябва да потърси лекарска помощ?

Към основните и най-чести симптоми спадат: пареща или тъпа болка в горната част на корема (епигастриума), която се засилва при празен стомах или няколко часа след хранене; чести киселини, стигащи до гърлото; чувство за преждевременно засищане и тежест дори след минимално количество храна. 

И също така чести оригвания, подуване на корема и метеоризъм; сутрешно гадене, което понякога може да е придружено с повръщане; неочаквана поява на лош дъх (халитоза), който не се влияе от орална хигиена. Всеки човек, който изпитва тези оплаквания в продължение на повече от две седмици трябва да планира преглед при специалист-гастроентеролог. Но  групата белези, които посочих при предишния отговор, са известни в медицината като „алармени симптоми“. При тяхното появяване пациентът не трябва да чака, а да потърси лекар незабавно, тъй като те сигнализират за развило се тежко усложнение като кървяща язва или злокачествен процес. 

За д-р Васил Койнарски:

Д-р Васил Койнарски завършва Медицинския университет в София през 2013 г., а през 2019 г. придобива специалност гастроентерология. Практикувал е в болница "Токуда" в Отделението по интервенционална гастроентерология. Професионалните му интереси са в ултразвуковата диагностика и манипулации под ултразвуков контрол, както и диагностика и терапевтична горна и долна ендоскопия. Началник е на отделението по гастроентерология в МБАЛ "ВИТА" от 2022 година и е част от екипа на ДКЦ "ВИТА". Участва  в национални и международни конгреси и семинари по специалността. Член на Българския лекарски съюз и Българското научно дружество по гастроентерология.

Коментирай »