Да отглеждаш самостоятелно и отговорно дете, не е порок: „Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“ (предложение за четене)

„Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“ е най-новата книга на Анна Бикова, авторката на концепцията за „мързеливата майка“

Да отглеждаш самостоятелно и отговорно дете, не е порок: „Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“ (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Колибри“

„Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“ за пореден път ни убеждава, че да отглеждаш самостоятелно, инициативно и отговорно дете, не е порок. Много майки с години не забравят силния плач, придружавал сутрешната им раздяла с малчугана през първите му дни и седмици в детската градина.

И това е само една от възможните форми на детски протест заедно с капризите и агресията. Анна Бикова познава прекрасно всяко подводно камъче при адаптацията на малкия човек към градината. С лекота и разбиране тя помага на родителите да избегнат обичайните грешки и да се справят с възможните проблеми.

Богатият опит на авторката и множеството реални истории в тази книга я правят незаменима за всички, които тепърва ще навлизат в този първи и толкова важен етап от социализацията на детето си. Сериозно, но и с чувство за хумор Бикова проследява проблемите и изпитанията, с които се сблъсква почти всяко семейство на малко дете, а предлаганите решения ще намалят стреса на разтревожените родители.

За автора

Анна Бикова е психолог, педагог и блогър. Набира популярност, след като публикува мнението си във форум на руски сайт по приложна психология във връзка с дискусия за инфантилността на подрастващите. Последвалият интерес я принуждава да събере мислите си в книга. Така се ражда първият й бестселър – „Самостоятелното дете, или как да стана мързелива майка“, който обяснява разликата между „мързи ме да ги уча, затова ще го направя сама“ и „мързи ме да го правя вместо тях, затова ще ги науча да се справят сами“. Бикова цени възпитателния подход, който отхвърля свръхконтрола, задушаващата и винаги жертвоготовна родителска любов, и насърчава поемането на отговорност и формирането на полезни навици от ранна детска възраст.

Photo credit: Издателство „Колибри“

Анна Бикова - „Децата на „мързеливата майка“ в детската градина“, откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

Неведнъж съм се сблъсквала с проблемите на адаптацията на децата към детската градина, и то от различни позиции: на майка, на учителка на първа група, на детски и семеен психолог. Помня колко ужасна беше адаптацията към градината на по-големия ми син. Много плачеше, много боледуваше: чести ангини, тежки продължителни отити. Престана да боледува едва когато изоставих преподаването в колеж и започнах работа като педагог в детската градина. Станах учителка точно когато учех за психолог, като вече имах основата – висшето педагогическо образование. С оглед на практическата си дейност избрах за дипломната си работа темата „Психологическа подкрепа в процеса на детската адаптация към предучилищната образователна институция“. Много ми се искаше да помогна на децата от моята група, особено на онези, които в продължение на четири-шест месеца не можеха да свикнат с градината. Те тъгуваха за дома си, плачеха, боледуваха, с една дума, демонстрираха всички симптоми, които бях видяла по време на продължителната адаптация на по-големия ми син. В резултат се забелязваше положителна промяна у всички адаптиращи се деца, дори у онези, при които адаптацията не бе настъпила през месеците, прекарани в детската градина. Някои сравнително адаптирани дечица, които обаче ходеха на градина без особено желание, започнаха да идват с удоволствие.

Малкият ми син свикна с детската градина бързо, дори моментално. Още в първия ден се разделихме без сълзи и остана за следобедния сън. По принцип смятах да го взема веднага след обяда, но той заспал и го пренесли в креватчето. Може би ще сметнете, че това е просто късмет, но всъщност бях работила съзнателно за този резултат, ползвайки натрупания опит и знания, които с открито сърце ще споделя с вас в тази книга. В нея ще намерите реални истории за сложни адаптации с успешен завършек. Анализ на педагогическите грешки. Обяснения на детските реакции. Ефикасни методи и похвати. Никакви известни баналности от рода на „вкъщи се придържайте към приетия в градината дневен режим“, защото успешната адаптация изобщо не зависи от това. В книгата споделям практическия си опит, който се опира на знанията ми за детската психология.

МАКСИМКА. ЗА СТРАШНАТА ЧУЖДА ЛЕЛЯ

Първият ми работен ден в детската градина съвпадна с началото на адаптацията на Максимка. Предишната учителка, работила в групата, ме предупреди, че ще дойде трудно дете, което изобщо не пуска майка си. Момченцето беше ходило на градина само два дни, после една седмица беше боледувало и сега отново тръгваше... Дори не знам кой се изплаши повече от срещата ни – аз или Максимка.

На мен също ми беше нужно време за адаптация към детската градина. В първия си работен ден и без това бях стресирана, а се появи и детенце, което ме гледаше с ужас, като олицетворение на злото. Ситуацията се усложняваше и от отсъствието на помощник-възпитателя (лелята или леличката, както обикновено ѝ казват родителите). Максимка ревеше, вкопчен в майка си: „Маменце, не ме оставяй, много ти се моля!“. Очакваше се със сила да откъсна детето от майка му (а как иначе?), да го залисвам и гушкам, докато тя си тръгне, а после да го успокоявам, докато дойде да си го вземе.

Но в ръцете си държа тенджерка, сипвам на децата каша, защото днес помощник-възпитателя го няма. Не мога да поема детето, защото ръцете ми са заети с тенджерката. А не мога да я оставя, защото трябва да сипя в купичките двайсет порции каша.

А след това да сипя какао в чашките.

Да нарежа хляба и да го намажа с масло.

Че и да нахраня с лъжичка онези, които не могат или не искат да се хранят сами.

А междувременно родителите продължават да водят децата. Те напират да се запознаят с новата учителка, да ѝ зададат въпроси, да разкажат за особеностите на детето си.

А аз режа хляба с един ужасно тъп нож, докато Максимка реве с пълен глас, вкопчен в майка си. Знам, че трябва да поговоря с родителите, да отида с отново дошлото дете до умивалнята, да му помогна да си измие ръцете, да го настаня на масата. Но все още не съм направила двайсетте сандвича. (Маслото. Сякаш току-що е извадено от фризера. Та то не иска да се маже!)

А Андрюшка вече се поля с какаото.

А Юлечка си пъхна лъжицата толкова навътре в устата, че задейства рефлекса за повръщане. Повърна на масата, на пода, на рокличката си. Аз съм в шах. Дали първо да преоблека детето, или да избърша пода? А измиването на пода от повръщано дали трябва да е само с вода, или с препарат? Колко сложно е всичко!

След няколко дни вече умело се справям с кашата, като успявам да общувам с родителите. Наточих ножовете, а за маслото се сетих да го оставям върху капака на съда с горещото какао. А и децата повръщаха крайно рядко. Просто през първия ден ми се струпа всичко наведнъж. Сякаш цялата вселена проверяваше колко силно е желанието ми да работя в детска градина: „Дали пък да не се върнеш обратно в колежа да преподаваш дискретна математика и да ръководиш дипломни проекти? Много искаше да работиш с малки деца – ето ти нa, греби с пълни шепи от прелестите на работата с тях. Помисли ли си добре? Ето ти го ревящия Максимка, когото се страхуваш да вземеш в ръце...“.

А майката на Максимка продължава да чака да взема детето ѝ. Но и нейното търпение е на свършване:  

– Ама вземете детето най-сетне! На какво прилича това? Не мога да чакам повече! – възмущава се тя.

Максимка ме гледа с ужас. А аз гледам с ужас и Максимка, и повръщаното, и какаото на пода, и честно си признавам:

– Не мога. Не съм готова. Много ви моля, може ли да не е днес? На работа ли сте?

Сигурно интонацията ми е била много умолителна. Майката ме съжали:

– Не, още не работя. Сега можем да се приберем. Но все пак искам синът ми да ходи на детска градина. Какво да направим?

– Ще помисля и ще ви се обадя довечера.

Първият ми работен ден мина страшно трудно.

Помислих. И ме осени явно нестандартна идея. Дори се съмнявах, че майката на Максимка ще я приеме.

– Разбирате ли, за Максимка всичко в детската градина е чуждо. И аз съм му чужда. Той се плаши и от страшната градина, и от мен като част от нея. Трябва да установим контакт извън градината. За да свикне първо с мен, а след това да отиде не в градината, а да си поиграе с Аня. Само че това трябва да стане някак ненатрапчиво. Искате ли вечер да се виждаме на някоя детска площадка. Аз ще съм със сина си, а вие с Максимка. И непременно ще им измисляме общи игри. Засега не го водете в градината.

Майката на Максимка прие съвсем адекватно предложението ми. Обясних задачата на сина си Арсений, който на своите пет години пристъпи много отговорно към изпълнението на мисията си и всяка вечер измисляше какво да вземе на разходката, за да заинтересува Максимка.

Всъщност развлеченията бяха съвсем традиционни: сапунени мехури, цветни тебеширчета за рисуване, дистанционно управляеми колички, топка, тротинетка, люлки. Първоначално Максимка се изпълни с доверие към Арсений и в неговата картина на света аз станах Аня – майката на Арсений. А Арсений сякаш между другото разказваше за игрите, на които си играе в градината с децата. Така в съзнанието на Максимка градината стана мястото, където си играе Арсений.

Не твърдя, че след седмица Максимка оставаше в градината, без да заплаче, но поне пускаше майка си, идваше при мен да го взема и ми позволяваше да го успокоя.

По-лошо от това да останеш без мама може да е само да останеш съвсем сам. „Съвсем сам“ е по-страшно от „без мама“. Детето не трябва просто да ходи в детската градина. То трябва да отива при човек, който ще заменя майка му. Това ще му даде спокойствие и увереност: „Този човек ще се погрижи за мен, ще ми помогне“.

Най-лесно към градината се адаптират деца, които вече имат опит от раздялата с майка си. Примерно малчуганът често е оставал с баща си, с баба си или с леля си. Такива деца вече разбират, че може да има някой, който заменя майка им, и по-лесно установяват контакта с учителката.

Същия похват – запознанство с учителката преди градината и извън нея, препоръчах на своя позната, която имаше много срамежливо детенце. За него самият факт, че има чужд човек, предизвикваше силен стрес. Ами ако наоколо всичко е чуждо – и стените, и хората... Трябва поне някой да му е познат. И най-добре това да е учителката.

– Но госпожата няма да е съгласна! Та тя няма никаква полза! Защо да си губи свободното време за чуждо дете?

Коментирай »
Препоръчваме още
50% от хората намират татуировките за привлекателни 50% от хората намират татуировките за привлекателни
Болни ли сте от любов? Ето какви са симптомите Болни ли сте от любов? Ето какви са симптомите
Костномозъчните трансплантации при деца – кой се нуждае от тях и как протичат Костномозъчните трансплантации при деца – кой се нуждае от тях и как протичат
Месеците, в които се качват най-много килограми Месеците, в които се качват най-много килограми
ТЕСТ: Каква е истинската ти възраст? ТЕСТ: Каква е истинската ти възраст?
Топ 3 на летищата с най-вкусна храна в света Топ 3 на летищата с най-вкусна храна в света
Събуди се красива до него Събуди се красива до него
Паник атаки, страх от заспиване, нарушена сексуална изява: Неподозираните постковид симптоми, разкрити от психолог  Паник атаки, страх от заспиване, нарушена сексуална изява: Неподозираните постковид симптоми, разкрити от психолог 
Мъжете не искали да сме съвършени Мъжете не искали да сме съвършени
Здравословният живот спасява милиони човешки животи Здравословният живот спасява милиони човешки животи
Галактика със "странни качества": „Хъбъл“ засне Месие 85, която крие доста изненади Галактика със "странни качества": „Хъбъл“ засне Месие 85, която крие доста изненади
Истинските мащаби на пандемията: COVID-19 коства 336 милиона години човешки живот Истинските мащаби на пандемията: COVID-19 коства 336 милиона години човешки живот
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби