Искаме децата ни да бъдат добри. Да казват "благодаря", да помагат на приятелче, когато падне, да не се присмиват на различните, да умеят да прощават и да разпознават болката в очите на другия.

Обясняваме им защо е важно да бъдат внимателни с хората. Напомняме им да споделят. Говорим за приятелство, съпричастност и уважение. И докато полагаме толкова усилия да ги научим да бъдат добри към света, понякога пропускаме човека, когото те наблюдават най-внимателно.

Нас самите.

Децата чуват какво им казваме, но виждат и нещо много по-важно. Как говорим със себе си, когато сгрешим. Как реагираме, когато сме уморени. Дали уважаваме собствените си граници. Дали се грижим за себе си без чувство за вина. Дали можем да се погледнем в огледалото, без веднага да намерим нещо, което не харесваме.

И точно там, в тези уж незначителни ежедневни моменти, започва един от най-важните уроци по доброта.

Децата не слушат само думите ни. Те наблюдават отношението ни към самите нас

Представи си една съвсем обикновена сутрин. Закъсняваш, разливаш кафето, не намираш ключовете и възкликваш: "Боже, колко съм глупава!"

За теб това може да е просто реплика, която след минута си забравила. Детето ти обаче чува нещо друго: когато човек сгреши, нормално е да говори лошо за себе си.

Същото се случва, когато се погледнеш в огледалото и кажеш, че си дебела. Когато се извиняваш, че имаш нужда от почивка. Когато позволяваш някой да се държи зле с теб, но учиш детето си, че никой няма право да го обижда.

Не защото си лош пример. А защото си човек и вероятно самата ти си израснала с подобни модели.

Хубавото е, че моделите могат да бъдат променяни.

Добротата към себе си не е егоизъм

Много от нас са израснали с идеята, че добрата майка поставя всички останали пред себе си. Първо децата, после партньорът, работата, домът, роднините, задачите и някъде много надолу в списъка идва тя.

Само че има един проблем. Ако детето вижда майка си постоянно изтощена, пренебрегваща нуждите си и изпитваща вина всеки път, когато направи нещо за себе си, точно това може да започне да възприема като любов.

Да се грижиш за себе си не означава да пренебрегваш детето си. Понякога означава просто да кажеш: "Мама е уморена и има нужда от десет минути почивка".

В това изречение има прекрасен урок. Всеки човек има граници. Всеки има нужди. И тези нужди заслужават уважение.

Позволи си да грешиш пред детето си

Не е необходимо детето ти да вярва, че мама никога не греши. Всъщност много по-ценно е да види какво правиш след грешката.

Можеш да кажеш: "Не трябваше да ти говоря така. Бях ядосана, но това не е оправдание. Съжалявам."

С няколко изречения си показала повече за добротата, отколкото с цяла лекция. Показала си, че човек може да сгреши, без да бъде лош. Че може да поеме отговорност, без да се унижава. Че извинението не е слабост.

И най-важното, че любовта не изисква съвършенство.

Внимавай как говориш за тялото си

Това е особено важно, ако отглеждаш момиче.

Малката ти дъщеря може да не разбира какво означават калории, целулит или размер 38. Но разбира изражението ти, когато застанеш пред огледалото и се намръщиш на собственото си тяло.

Ако постоянно казваш, че трябва да отслабнеш, че коремът ти е ужасен или че не можеш да облечеш нещо с твоите крака, тя постепенно научава, че женското тяло е проект, който винаги трябва да бъде поправян.

Не е необходимо изведнъж да обикнеш всяка част от себе си. Това понякога е нереалистично. Можеш обаче да започнеш с уважение.

Тялото ти те носи през живота. Прегръща, работи, танцува, уморява се, възстановява се. Заслужава поне да не бъде неговият най-жесток критик човекът, който живее в него.

Нека детето ти вижда, че имаш граници

Да бъдеш добра не означава винаги да казваш "да". И това е урок, който е прекрасно детето ти да научи отрано.

Нека те чуе да отказваш спокойно. Нека види, че не си длъжна да угодиш на всички. Че можеш да бъдеш любезна и едновременно с това категорична.

Така му показваш, че добротата не означава да позволяваш на хората да преминават през теб.

Един ден, когато някой приятел, партньор или колега прекрачи неговите граници, този урок може да се окаже много по-важен, отколкото предполагаш.

Говори със себе си така, както би говорила с него

Има един прост въпрос, който може да промени много: "Бих ли казала това на детето си?"

Когато сгрешиш и си кажеш, че си пълна неудачница, би ли използвала същите думи към него?

Когато не изглеждаш така, както ти се иска, би ли му казала, че заради това не е достатъчно красиво?

Когато не успее от първия път, би ли му заявила, че очевидно не става за нищо?

Вероятно не.

Ще го успокоиш. Ще му кажеш да опита отново. Ще му напомниш, че една грешка не определя кой е. Ще бъдеш нежна.

Може би е време част от тази нежност да остане и за теб.

Доброто дете не е детето, което винаги е удобно

Понякога без да искаме бъркаме добротата с послушанието. Искаме детето да не спори, да не се сърди, да споделя играчките си винаги и да не разочарова никого.

Но едно добро дете може да бъде ядосано. Може да не иска да прегърне някого. Може да каже "не". Може да защити играчката, с която в момента играе. Може да има лош ден.

Истинската доброта не идва от страх да не разочароваш възрастните. Тя се появява постепенно, когато детето се чувства сигурно, уважавано и обичано и започва да разпознава същите нужди и у другите.

Започни с малките неща

Не е необходима огромна житейска трансформация. Доброто отношение към себе си може да започне още днес.

Почини си, когато си изморена. Приеми комплимент, без веднага да го отхвърляш. Не се наричай глупава заради дребна грешка. Изяж десерта без коментар колко ще трябва да тренираш след него. Кажи "не", когато наистина искаш да кажеш "не". Извини се, когато си прекалила, но не се наказвай с дни.

И когато детето ти е наблизо, не крий непременно тези моменти от него.

Нека види жена, която не е съвършена, но се отнася към себе си с уважение. Жена, която може да бъде силна и нежна едновременно. Която помага на другите, без да забравя себе си. Която допуска грешки и продължава напред.

Всичко започва от корена

Когато мислим какви хора искаме да станат децата ни, обикновено гледаме към бъдещето. Представяме си ги като добри приятели, внимателни партньори, съпричастни колеги и хора, които не подминават чуждата болка.

Но корените на този бъдещ човек се изграждат сега.

В начина, по който говорим у дома. В начина, по който се извиняваме. В начина, по който поставяме граници. И да, в начина, по който се отнасяме към жената в огледалото.

Затова следващия път, когато поискаш да научиш детето си на доброта, започни с нещо съвсем малко.

Бъди добра и към себе си.

То гледа. И се учи.

Коментирай »