Близо 80 на сто от проявите на агресия сред децата се случват в училище, каза във Варна Петя Петрова, секретар на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Тя беше лектор във втората Академия за професионалисти в крайморския град. 

Семейната среда оказва огромно влияние, но не можем да обвиняваме само родителите за агресията на децата, посочи Петрова. По думите й това е причината Централната и местните комисии да се стремят да повишават компетентностите на педагогическите специалисти чрез организиране на различни обучения. Петрова подчерта, че има много добре разработена програма на Департамента по психология към БАН за трудните класове, но като че ли малцина директори на училища в страната осъзнават какъв ценен ресурс е това за тях. Когато местната комисия се обърне към тях, за да обучи педагогическите специалисти, те твърдят, че трудни класове в тяхното училище няма, посочи Петрова. Според нея обаче всъщност е наложително да се повиши капацитетът на педагогическите специалисти – учители, педагогически съветници, психолози, за да се справят адекватно при възникване на проблемни ситуации. Освен това, последните международни програми залагат превенцията да осъществяват класните ръководители, защото децата имат най-сериозна доверителна връзка с тях, посочи още Петрова.

Съвременните млади хора трудно издържат, когато се сблъскат с някаква трудност, реагират много нервно, понякога много импулсивно и агресивно, допълни психологът Тодор Тодоров. Неговата позиция беше, че до голяма степен това поведение зависи и от постоянното боравене с устройства, които променят неврологията на мозъка.

Това, което липсва на младите, е базовата способност за търпение, посочи Константин Воденичаров, психолог-психотерапевт. Той изтъкна, че точно това качество всъщност е изключително важно, тъй като когато човек няма социален опит, трябва да има търпението да допусне другия, да вникне, да се задълбочи, а не да разчита на импулсите си. Младите хора не са толкова различни, различна е средата, подчерта Воденичаров. Според него това е и причината да има огромно значение как възрастните посрещат агресивния импулс на детето и как го възпитават, така че да не придобива деструктивни форми.

Важно е родители, учители, специалисти от рано да обърнат внимание на първите детски агресивни прояви, посочи психологът. Според него, проблем е, когато възрастните са твърде заети, или твърде либерални, не проявяват търпимост и не отделят достатъчно време, за да бъдат регулирани агресивните импулси. Зад всеки агресивен импулс и проява стои определена детска потребност и тя трябва да бъде разпозната, към нея да се вземе отношение навреме, посочи Воденичаров. Той акцентира, че има конструктивна и деструктивна форма на агресия, а възрастните трябва да обясняват на детето, че може да ползва не удари, а думи. Комуникацията обаче изисква различен контакт - между родител и дете, въобще между възрастен и дете, допълни психологът и изрази съжаление, че качества като доверие, емпатия, разбиране, опознаване, любознателност, като че ли се наблюдават все по-рядко и сред големите.

Учителите дават много от себе си и е хубаво да проявяваме разбиране, преди да ги критикуваме, защото те са между чука и наковалнята, допълни Воденичаров. Той уточни, че общинската дирекция „Превенции“ във Варна прилага модел за системна работа с педагози в групов формат, където се обсъждат конкретни техни казуси. Идеята е учителите да си изработят практически умения първо как да разбират агресивното поведение на младите хора и след това какви похвати могат да прилагат, посочи психологът и уточни, че за различните ситуации няма готови решения, нито единен алгоритъм.