Страхът от отхвърляне се познава по връзките: Как да преборим травмата и да бъдем щастливи

Психологът Велислава Господинова разкрива „симптомите“, по които да разберем дали сме носители на травмата на отхвърлянето

Надя Хамдан

Photo credit: Личен архив 

Много от нас носят дълбоко в себе си травмата на отхвърлянето, но дори не го осъзнават. Начинът, по който реагираме във взаимоотношенията си, е изключително повлиян от това, че сме носители на тази травма. Това разказва психологът Велислава Господинова в интервю за Venera.bg. Тя споделя, че много от клиентите ѝ са носители на травмата на отхвърлянето. 

Има конкретни моменти, в които травмата се активизира и буквално сякаш стяга човек за гърлото. В тези моменти започваме да вършим действия, които не са характерни за личността ни, които впоследствие са ни чужди и дори ни засрамват, разкрива психологът.

Това поведение най-често се отключва във взаимоотношенията ни. Можем да го разпознаем в любовните си връзки, в приятелските си и в работните си взаимоотношения. Никой не е защитен от това – носители на травмата може да са както жени, така и мъже.

По какво да разберем, че сме носители на такава травма:

👉Изискваме пълното внимание на партньора да бъде насочено към нас.  

👉Изпитваме тревожност при всяка ситуация или събитие, при които партньорът може да има някакви други занимания – когато обръща повече внимание на семейството си, прекарва повече внимание с приятелите си или има много служебни контакти и работни срещи.   

👉Приемаме всичко като отхвърляне – да кажем, че приятел е обещал да ни се обади, но не го е направил. Човекът с травмата за отхвърляне няма да подмине лесно случката. Вместо това ще задълбае в безброй въпроси, терзания и дори цели сценарии. 

👉Изпитваме тревожност във връзката. Тревожността е сигурен признак, че сме в токсична връзка, която може и да се дължи на травмата на отхвърлянето. Тя може да се активизира в различни посоки: 

  • Тревожност при дистанциране на партньора
  • Тревожност да не разгневим партньора
  • Тревожност да си изкажем мнението, ако е различно от това на партньора  

👉Нагаждане към партньора. Когато сме носители на тази травма, във връзката си ние често се нагаждаме към партньора, защото се страхуваме, че той ще види, че има нещо дефектно в нас и ще ни остави. Затова сме готови да направим всичко възможно така, че да го скрием. „На съзнателно ниво това е много трудно да се усети, защото може да се тълкува просто като компромис, който правим в името на връзката си. А в действителност се получава претапяне в партньора“, казва Велислава Господинова. 

👉Пренебрегване на собствената личност. Когато носим травмата на отхвърлянето, сме склонни да се откъсваме от всичко и да пренебрегваме своите интереси и занимания в името на партньора, като се опитваме да сме постоянно на негово разположение. Това обаче може да го отблъсне, а връзката да се „счупи“.  В такива връзки често се развива емоционална зависимост и у двамата партньори, които стават съзависими и функционират чрез високи емоционални нива.

👉Имаме склонност да идеализираме партньора и да се опитваме да го превърнем в човека, който искаме да бъде (излишно е да казваме, че тази битка е предварително изгубена).

👉Припознаваме критиката като отхвърляне. Когато партньорът не е на нашето мнение и отхвърля нашите идеи или позиции, ние усещаме, че отхвърля цялостната ни личност.

В повечето случаи тези хора са в крайностите, казва психологът – или са прекалено подчинени конформисти, които са задушаващо грижовни към другия във връзката, или се опитват да го подчинят насила. 

В токсична връзка ли съм? Как да разпознаем емоционалния насилник

Ето как се формира тази травма на отхвърлянето: 

Най-често травмата на отхвърлянето се формира още в детството. Тя може да бъде развита у деца, при които е имало някаква емоционална дистанцираност от родителите.

Емоционално дистанцираният родител най-често:

  • Не оказва емоционална подкрепа на детето си
  • Не се интересува чувствата на детето си
  • Детето за него е просто един страничен обект 

Сред основните типове емоционално дистанцирани родители са:

❌Твърде ангажирани родители. Тук не става въпрос за отделянето на време, а за емоционална дистанция, уточнява Господинова. Тя се формира, когато родителят е твърде увлечен от собствената си личност и детето е сякаш нещо като придатък, към който родителят не насочва емоции.

❌Зависими родители. Тук става въпрос за всички видове зависимости – от към вещества, през поведенческите зависимости, дори работохолизмът в крайната му фаза.

❌Конфликтни двойки, които са твърде ангажирани със собствените си драми. Много деца израстват в семейства, в които родителите имат скандали и противоречия. Те са твърде заети да се занимават със себе си, а детето остава отстрани, често дори се явява нещо като буфер. Понякога тези родители го натоварват с техните проблеми, изисквайки то да заеме страна, споделят му неща, за които не е психически узряло. От това дете сякаш се изисква преждевременно да порасне.

❌Модерните родители. Такава травма може да се създаде дори у децата на родители, които са изцяло погълнати от телефоните си. Специалистът дава и пример – често се случва това – майката е цяла вечер на телефона си, не забелязва детето, то е оставено само. А това е естествена необходимост на човек да си почине вечер. Въпросът е да се намери баланс, така че и малкото човече да почувства, че има някакво внимание, насочено към него, съветва Господинова.

В дълбочина травмата на отхвърлянето, която се заражда в това малко дете, в неговото усещане за света, звучи така: „Аз съм отхвърлен. Моите потребности, моите чувства, моите желания нямат значение за никого, аз съм нежелан“. В корена си тази травма реално звучи като дълбокото убеждение „Аз нямам право да съществувам“.

Разликата между изоставянето и отхвърлянето:

Травмата на отхвърлянето и травмата на изоставянето са две различни травми, но много се бъркат, разкрива специалистът. Трудно един човек може сам да прецени коя е неговата. Господинова разграничава двете травми така:

Отхвърляне е, когато се чувстваш отблъснат като личност. Партньорът отхвърля самия теб, защото не харесва някакви твои качества.

Изоставяне е, когато ти си изоставен по някакви външни причини, извън теб. Някакви обстоятелства в живота на партньора не му позволяват да продължи тази връзка.

Има разлика и в създаването на тези две травми. Травмата на изоставянето се формира, когато родителите изчезват от живота на детето. То може да е било изоставено още като малко.

Често хората имат и двете травми, казва психологът. Когато детето е изоставено от единия родител, обикновено другият става емоционално дистанциран, защото той също е изоставен и е увлечен в своите травми. И тогава детето пак се явява жертва на обстоятелствата и е възможно да развие травма на изоставянето и на отхвърлянето едновременно. 

Детето пораства и пренася травмата си във връзките си

Хората, които са носители на травмата на отхвърлянето, когато пораснат и влязат във връзка, те несъзнателно поставят партньора си на проверка. Те не могат да повярват, че този партньор реално ги приема, защото на тях не им е познато чувството на приемането. Следователно усилията на партньора им да ги накара да се чувстват обичани, ценени, значими за него, обикновено остават без резултат. Това е така, защото у човека, носещ травмата на отхвърлянето, стои една кухина и една дълбоко заседнала представа, че никой не би го приел такъв, какъвто е, че има в него една дефектност.

Всичко това се усеща като отхвърляне и недостатъчно внимание и води до едни постоянни конфликти в двойката, разкрива още психологът. Търсещият внимание никога не се чувства спокоен – той функционира в една постоянно тревожност. „Имала съм различни примери – жени, които не работят, отиват и стоят на работното място на партньора си по цял ден, за да го пазят, да знаят, че той няма да има контакти с други. Те просто се чувстват тревожни през цялото време, в което партньорът им не е до тях. Дори и да е до тях обаче те пак не са спокойни“, споделя още специалистът. Носителите на травмата на отхвърлянето всъщност са обсебващи партньори.

Винаги с неподходящия партньор

Хората с тази травма на отхвърлянето имат предразположеност да се свързват с партньори, които ще им активизират травмата. Те не забелязват тези, които ще бъдат емоционално отдадени, ще им дадат подкрепа, грижа и всичко, което не са получавали. Психологът споделя, че това се дължи на подсъзнателната изначална човешка потребност да се свързваме с хора, които ще ни помогнат да израснем. „А ние няма да израснем като личности в една хармонична връзка, без да сме преборили травмата си. Това е проверено“, категорична е Господинова. Тя допълва: „Много е интересно как на тези хора просто им става скучно, ако са във връзка, която не им активира страха от отхвърляне. Повечето хора имат цяла линия назад във времето от такива токсични връзки“. Често те избират хора „детонатори“, които ще активират травмата. Например:

  • зависими – зависимият човек винаги ще си поставя зависимостта на първо място, а човекът с травмата ще си функционира с нея, ще се терзае.
  • обвързани партньори – там динамиката е страдание до безкрай.

Парадоксът на прекъснатата връзка 

Хората със страх от отхвърляне имат много голям проблем с прекъсването на връзка. Дори и да са избрали абсолютно неподходящ партньор, дори и да не изпитват реални чувства към него и да го преценяват като напълно недобър избор, при осъществена връзка, те се привързват към самата идея, че са приети. И впоследствие, опитвайки се да прекъснат връзката, травмата на отхвърлянето им се активизира. Парадоксалното е, че дори и те да са хората, инициирали раздялата, след това именно те отново се чувстват отхвърлени. А това ги кара да се събират с партньора си отново и отново. Такива хора са по-склонни да останат във връзка, в която не са щастливи.

Как да излезем от омагьосания кръг: 

Господинова споделя, че веднъж е чула фразата „Не можем да го махнем от нас, но можем да му разхлабим хватката“. Тя ни дава няколко стъпки, чрез които да се опитаме да разхлабим хватката и да преборим травмата:

✅Да наблюдаваме себе си. Когато изпитваме подобна тревожност, че партньорът не е на разположение или е на друго мнение, трябва да включим критичното мислене и да преценим дали това наистина е повод за притеснение. „Често да си задаваме въпроси – това усещане истинско ли е или е игра на емоциите, които сме свикнали да изпитваме“, казва психологът. 

✅Със силата на волята и много усилия да сложим край на такъв тип токсична връзка, да се оттеглим, да оставим емоциите да охладнеят и едва след това да огледаме моделите си на поведение и да работим върху тях.   

✅Да опознаем добре себе си и да разберем какви травми носим и те как влияят върху нашите емоции. 

Какви са стъпките към лечението на тази травма:

Самоусъвършенстването се получава различно при различните хора – може да е чрез четене на подходяща литература, гледане на филми или посещение на някакъв вид терапия. Каквото и да изберем за себе си, най-важното е да започнем да го правим, когато не сме в най-силната си емоция, а когато сме дистанцирани. Да погледнем назад във времето, да видим повтаряемостта на ситуациите и да се запитаме къде е тригера, който отключва травмата. 

А след това да се опитаме да си дадем сметка, че можем да функционираме и без тревожност.

Да прекъсваме в зародиш подобен тип токсични връзки.

Едва когато забележим тази травма, този модел на поведение, ще започнем да забелязваме и онези адекватни хора около нас, които ни пасват и които няма да активират страховете ни, казва още Господинова. И тогава вече ще можем да избираме подходящите за нас партньори и да имаме спокойни и щастливи връзки.    

Велислава Господинова е магистър по психология, със следдипломна квалификация по ориентирана към решения терапия, учила е в Българската школа за психоанализа и е психотерапевт под супервизия към Дружеството по позитивна психотерапия, с дългогодишен личен опит в гещалт терапия и психодрама. Господинова работи активно с деца, родители, възрастни и двойки по различни състояния, сред които хиперактивност и агресивно поведение, тревожност и панически атаки, фобии, депресия, хранителни разстройства, зависимости и много други. Още за Велислава и работата ѝ можете да прочетете в нейната Facebook страница

Коментирай »
Още по темата
5 от най-големите страхове на мъжа в една връзка
В токсична връзка ли съм? Как да разпознаем емоционалния насилник
Препоръчваме още
ТЕСТ: Кой мъж от „Приятели“ е перфектният за теб?
Тъга, паника, тревожност… ПМС или предменструално дисфорично разстройство
Солариумът – какво трябва да знаем
Сериен убиец вижда бъдещето в смразяващия трилър от Алекс Нор „Създател на ангели“ (предложение за четене)
Остаряването не винаги води до помъдряване
Проф. д-р Иво Петров: Нито една ваксина не създава имунитет завинаги, необходимa e бустерна доза
Авторката на „Прелест“, „Да дойдеш на света“ и „Никой не се спасява сам“ ни поднася „Утринно море“ (предложение за четене)
Предложение за четене: „Лек за депресията“ от Стивън С. Иларди
Сама не означава самотна: 5 предимства на живота без гадже
В природата на жените са...клюките
Нещата, които той не трябва да разбира за теб
3 съвета как да се погрижим за косата си през лятото
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби