В токсична връзка ли съм? Как да разпознаем емоционалния насилник

Жертвите, както и насилниците, могат да бъдат мъже и жени

Надя Хамдан

Photo credit: Личен архив 

Много хора са жертва на емоционално насилие във връзките си. Те рядко осъзнават, че са в такава токсична връзка и че партньорът им всъщност упражнява върху тях пасивна агресия. Жертвите, както и насилниците, могат да бъдат мъже и жени. Това разказва психологът Велислава Господинова в интервю за Venera.bg.

Насилието не е задължително да бъде физическо, разкрива специалистът. И дава пример – „при физическото насилие, ако ти ударят един шамар, ти можеш да подскочиш, да изпищиш, да видиш насилието, да реагираш и със силата на волята да се отделиш. Имаш ясен индикатор, че партньорът ти е насилник – той става разпознаваем, сваля маската и се вижда, че когато не играеш по неговите правила, нещо ще последва.“

Има една форма на агресия, която е много опасна и напоследък често присъства във взаимоотношенията на двойките, предупреждава още Господинова. Това е едно невидимо насилие, при което партньорът окупира своята жертва, прави я зависима от него, откъсва я от средата, от предходния живот и контактите ѝ. Впоследствие спира да ѝ обръща внимание и започва да се държи пренебрежително.

Следват реплики от типа на:

  • „Никой друг няма да те търпи“
  • „Ако те оставя, нямаш шанс да си намериш друг“
  • „Ти за нищо не ставаш“
  • „Нищо не става от теб“  
  • „Виж се каква си“ и изреждане на негативи

Да разпознаем потенциалния насилник в ранните етапи на връзката  

Има конкретни индикации, които се забелязват още в начален етап на връзката. Основното доказателство, че си имаме работа с потенциален насилник е неговото желание за контрол в различните му форми. „Контролът е изключително показателен за това, че партньорът ви в един момент може да прибегне до физическо, емоционално или вербално насилие“, предупреждава психологът.

Лицата на контрола

Контролът може да бъде облечен в много различни обвивки. Може да бъде до такава степен замаскиран, че да не изглежда като контрол, а просто, че партньорът иска повече внимание и повече време с любимия човек.

Често присъстват подобни реплики:

  • „Недей да правиш това!“
  • „Защо сега ще излизаш с тази приятелка?!“
  • „Вместо да излизаш с приятели, прекарай времето си с мен.“

Това постепенно отдалечава партньора от всякакви други социални контакти и го отделя от естествената му среда и от близките му, предупреждава Господинова. По думите ѝ целият процес изглежда гладък, дори красив. Усещането е, че просто човекът иска да е изцяло с нас, да ни отдаде цялото си време и внимание.

Всичко, което се случва, е почти невидимо, то е много тънко доловимо. Крачка по крачка потенциалният насилник поставя партньора си под своето пълно влияние. Той се превръща в център на живота му, на света му. Всички предишни хобита и контакти постепенно се оказват занемарени.

Насилникът винаги изисква да бъде център – на вниманието, на времето.

Психологът разкрива – в ранните етапи, когато говорим за ограничаване от средата и за отделяне, винаги става въпрос за насилие, защото се налага партньорът да загърби целия си живот. В противен случай насилникът започва да действа чрез методите на контрола и манипулацията. Започва едно сърдене, вменяване на вина. Тук често срещана реплика е „ти не искаш да бъдеш с мен“.  

Бавното обезстойностяване

Една личност може дълго да функционира в такива взаимоотношения, без да усети какво се случва, казва още специалистът. Започва се с тези манипулативни фрази и откъсването от средата, а в допълнение партньорът спира да ни обръща внимание:

  • не се интересува от чувствата ни
  • не се интересува от емоциите ни
  • не се интересува от нас като личност  
  • спира комуникацията

Този човек се прибира, пуска телевизора и изобщо не забелязва партньора си. Повечето хора, функционирайки в такава връзка, започват да оправдават поведението с това, че той е изморен, че всичко е наред. Оправдават го, защото той физически е там. Но посланието на подсъзнателно ниво към жертвата остава – става едно бавно и невидимо обезстойностяване на личността. Удря се усещането ни за значимост, разкрива Господинова.

  • Започваме да се чувстваме незначими
  • Никой не се интересува от нас
  • Не заслужаваме да се интересуват от нас
  • Чувстваме, че сме безстойностни и незначими.

Това усещане идва, защото не сме значими за партньора си, а вече нямаме друга среда.

Незабележимото насилие е бавен процес

Това е дълъг процес, при който жертвата излиза с много тежки психологически щети, разкрива още психологът. При физическото насилие се налага жертвите да преработват конкретни ситуации на насилие, с посттравматичен стрес, отключен страх и други щети. При психологическото насилие пък е възможно личността да е подкопавана бавно – с месеци или години. Тогава просто жертвата е загубила себе си.

  • Тя няма никаква реалистична представа за себе си, за личността си
  • Липсва увереност в средата

А това рефлектира навсякъде – на работното място или където е нужно жертвата да се заяви. Тя губи увереност, самочувствие, самооценка и нещата са страшни, споделя още психологът. По думите ѝ много от хората, с които работи, са именно в това положение.

Какво да направи жертвата, когато осъзнае, че е в токсична връзка?

Най-лошото е, че тази жертва всъщност не осъзнава, че това ѝ се е случило, тъй като това, което тя преживява, са нейните личностни усещания. А те изглеждат така:

  • Аз всъщност не съм значима, нямам стойност
  • Не мога нищо, не се справям сама в живота

Създава се много дълбинен страх, сякаш жертвата няма да оцелее без този партньор. Това са част от нанесените психологически щети в токсичната връзка. Затова Господинова препоръчва:  

  • Опитайте да поставите под въпрос критиките и нападките на партньора
  • Помислете доколко думите му са реалистични  
  • Включете критично мислене  
  • Поставяйте всяка негова фраза под въпрос

Някои от хората, с които Господинова работи, дори са ѝ споделяли, че в един момент им става смешно: „Чувам го как ми говори всичко това и месеци, години назад не съм се замисляла, че това не е истина“, споделят те пред психолога.

Специалистът дава и пример с жена, която имала успешна кариера и издържала изцяло сама семейството. Мъжът ѝ не работел с години, много години, но ден след ден той я укорявал. Често прибягвал до обезценяващи фрази – „Виж се каква си“, „Не ставаш за нищо“. Постоянно намирал с какво да я обиди, а тя се чувствала смачкана. „Коя е тя, какво е постигнала, че тя е стожерът, че се грижи за всичко – сякаш това няма никакво значение“, разкрива психологът. Тя допълва: „Това насилие действа толкова бавно и плавно, че губиш реалистична преценка.“

Умишлено ли ставаме насилници

Господинова разкрива, че насилниците не знаят, че са такива. Те не планират умишлено да изградят токсична връзка, но такова е поведението им. „Той го прави, за да знае, че жертвата му няма никакъв шанс да го напусне, да избяга от него…за да задържи контрола. Той в дълбочина ѝ вменява страхове и нея започва да я е страх от всичко. А когато жертвата се чувства изплашена, зависима и обезстойностена, тя остава като един гол охлюв“, споделя психологът. А добрата новина е, че всеки може да потърси помощ и да излезе от подобен тип отношения. Най-трудната крачка обикновено е първата.

Статията има информативен характер. Ако смятате, че сте жертва на някакъв вид насилие, потърсете помощ. Горещата телефонна линия за пострадали от насилие на Фондация „Асоциация Анимус“ 080018676 и 029817686. Горещата телефонна линия за психосоциална подкрепа на БЧК е 08001 1466.

Велислава Господинова е магистър по психология, със следдипломна квалификация по ориентирана към решения терапия, учила е в Българската школа за психоанализа и е психотерапевт под супервизия към Дружеството по позитивна психотерапия, с дългогодишен личен опит в гещалт терапия и психодрама. Господинова работи активно с деца, родители, възрастни и двойки по различни състояния, сред които хиперактивност и агресивно поведение, тревожност и панически атаки, фобии, депресия, хранителни разстройства, зависимости и много други. Още за Велислава и работата ѝ можете да прочетете в нейната Facebook страница.

Коментирай »
Още по темата
7 от най-нелепите мъжки причини за раздяла (по действителни случаи)
Страхът от отхвърляне се познава по връзките: Как да преборим травмата и да бъдем щастливи
Трикомпонентната любов: Каква е идеалната връзка и как да я постигнем
5 знака, че тази връзка няма бъдеще
Осем правила за щастлива връзка
Девет типа мъже, които със сигурност ще срещнеш (или вече си срещала)
12 златни правила за по-безболезнено преодоляване на раздялата
6 знака, че той ще разбие сърцето ти
Препоръчваме още
Хемороидите и спортът: Митове и истини
Опасен ли е аспартамът за здравето? Според СЗО в големи количества може да причини рак, но умерената консумация е безвредна
Предложение за четене: „Лисица“ на Дубравка Угрешич
Четири причини, заради които правим по-малко секс
За мъжете и изневярата
Предложение за четене: „Вторият пол“ - епохалния труд на Симон дьо Бовоар
Епилепсията и нейните прояви: От какво се нуждаят пациентите и кои са подходящите спортове за тях  
Как да разпознаеш женкаря
Пет признака, че си падаш по него
Как да се освободим от негативните убеждения, които ни пречат и ни правят нещастни
Най-близки до своята природа: Топ 8 на най-автентичните зодиакални знаци
Светкавиците на Юпитер много приличат на тези на Земята
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби