Половин век след публикуването си на български език се появява фундаменталното изследване „Българските евреи и Окончателното решение“ от американския историк и българист Фредерик Б. Чери – авторитетен труд, който хвърля повече светлина върху един от най-мрачните периоди в новата история на България и света.

Изданието е допълнено със задълбочен и подробен предговор от архивиста в Държавна агенция „Архиви“ Иванка Гезенко и авторитетен следговор от проф. Иван Илчев.

Макар историографията по темата да е значително нараснала, съдбата на българските евреи през Втората световна война в Царство България все още поражда разнопосочни и често крайни мнения – от твърдението за абсолютната заслуга на цар Борис III за спасението на еврейското население в границите на България до отричане и вменяване на пълна вина на държавата за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско.

Посещавайки България на няколко пъти, с помощта на германски, български и израелски архиви, интервюта с очевидци и оцелели, както и множество други източници, Фредерик Б. Чери изгражда образцова историческа хроника, която се опитва да представи събитията максимално безпристрастно, без да робува на идеологии и без да спекулира.

Какво е отношението на нацистка Германия към евреите и какъв е бил натискът, който се упражнява върху цар Борис III и българското правителство по еврейския въпрос? Кои са събитията, довели до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Каква е обществената реакция в страната? И защо години наред така и не може да се постигне исторически консенсус за случилото се в онези разделни години?

Ученият обстойно разглежда икономическите и политически предпоставки, които обуславят сложната ситуация, в която се оказва обвързаната с Третия райх България. Той проследява детайлно включването ни във Втората световна война като съюзник на Оста, прави задълбочен анализ на мирните отношения между евреите и останалите етноси в страната, както и преглед на спорадичните антиеврейски политики, прилагани с променлив успех.

Настоящата книга проучва и отношението на различ­ните сегменти в българските управляващи кръгове и обще­ството към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание, политическата опозиция и различни други групи.

 Освен държавническата политика обаче, аналитичните разсъждения на изследователя не пропускат да очертаят и ролята на духовници, политици, общественици и обикновени хора за спасяването на евреите от територията на Царство България – като действията на митрополит Стефан и протеста на Димитър Пешев и групата депутати срещу депортацията на българските евреи.

„Българските евреи и Окончателното решение“ от  Фредерик Б. Чери е въздействаща хроника на едно от най-мрачните петна от човешката история – Холокоста, и неговото отражение в българските земи. Безпристрастен разказ за доблест, вина, престъпления, кураж, морал и изкупление.

Откъс от „Българските евреи и Окончателното решение“ от  Фредерик Б. Чери 

Моят довод да реша да изследвам прилагането на на­цистката политика на Окончателно решение на еврейския въпрос по отношение на евреите в България, е смайващи­ят факт, че след Втората световна война броят на евреи­те в България е по-голям, отколкото преди войната. През призмата на общата трагедия от военните години изглежда невероятно, че еврейската общност в една малка държава – особено в държава, част от Оста – е успяла да избегне по­всеместното унищожение.

За самите българи тази аномалия е източник на гордост: те претендират, че са единствената нация в окупирана Ев­ропа, в която всички евреи са оцелели. По този въпрос се разгаря сериозен политически спор, който засяга и каузата, и начина на оцеляване на еврейската общност в България. Спорът се изразява чрез въпроса: „Кой спаси българските евреи?“ В момента съществените противоречия се въртят около ролята на цар Борис ІІІ в събитията, засягащи еврей­ския въпрос в страната му. Едни приписват заслугата за спа­сяването на евреите на царя и твърдят, че го е извършил по предварително обмислен план, по който съзнателно е пре­иначавал пред Берлин намеренията си. Други твърдят, че внезапната и необяснена смърт на царя през 1943 г. е всъщ­ност убийство, поръчано или лично от Хитлер, или от Хит­леровото обкръжение, поради отказа на Борис да разреши на нацистите да депортират българските евреи в лагерите на смъртта в Полша.

От другата страна са някои историци и коментатори, чи­ето мнение е, че българските евреи са били спасени въпреки царя. Те твърдят, че Борис или е бил изцяло съгласен с на­цистката политика на антисемитизъм, или е бил безразличен към нея и единствено натискът на групи в самата България и извън страната са го заставили да се откаже от плановете си за депортация на евреите в Полша.

Реакцията на България към Окончателното решение се усложнява от депортацията на гръцки и югославски ев­реи от териториите на Балканите, окупирани от България. Защо София депортира евреите оттам, а се поколебава да стори същото с евреите с българско гражданство? Може би българският контрол над тези територии е бил по-слаб? Или небългарските евреи са били пожертвани, за да се спасят ев­реите с българско гражданство?

Настоящият труд си поставя за цел да разгледа позици­ята и действията на българското правителство по отношение на евреите в онези решаващи години. Като проучвам поли­тическия натиск, оказван на София, и отклика на този на­тиск, изразил се в приемането на антисемитското законода­телство, и процедурите по депортацията – и осъществените, и анулираните, се надявам да назова причината за парадокса на Окончателното решение в един от балканските съюзници на Германия. В книгата се анализират и разликите в позици­ята на София и реакцията по отношение на „българските“ и „небългарските“ евреи. Описал съм в по-големи подробно­сти подготовката около депортацията и процедурите, за да покажа нечовешката и същевременно чудновато механична и бюрократична природа в осъществяването на изискването за Окончателно решение в България (вероятно и другаде). Подробностите в процедурите по депортация в България са основа за проучване на същите тези процедури в други области на нацистка Европа. Нещо повече, поведението на българското правителство под политически натиск може да поясни не само естеството на политиката на България и на Оста в началото на четиридесетте години, но и общото есте­ство на еврейския проблем в Европа.

Настоящата книга проучва и отношението на различ­ните сегменти в българските управляващи кръгове и обще­ството към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание (парламента), политическата опозиция и различни други групи. Проучвам също важния въпрос за относител­ната тежест на политическите сили вътре в страната, както и на онези извън нея, напр. Съюзниците, при намесата им в събитията, засягащи евреите в България. Накрая разглеж­дам претенцията на българите, че са единствената нация в нацистка Европа, която е спасила евреите си; всъщност разисквам дали има полза да се задава въпросът „Кой спаси българските евреи?“.