На 4 април Православната църква чества преподобни Йосиф Песнописец, съчинил хвалебствени песни за прослава на светиите и Божията майка, които и до днес се изпълняват по време на богослуженията. 

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на девети век. Родителите му били благочестиви люде. Те дали добро образование на своя син, който още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание. Той бил дете, когато родината му била нападната от врагове. За да се спаси, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в гр. Солун, където постъпил в манастир.

Младият инок изпълнявал с усърдие всички манастирски задължения. Проявил пълно послушание, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благочестив живот и се удивлявали на голямата му мъдрост. След известно време в Солун дошъл св. Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.

По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани. 

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тъмница, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци. 

Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя събрат, но като преценили нуждите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф, облечени в непробиваемата броня на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата. Думите им били като утринната роса, която съживява цветята и полската трева, повехнала от дневния зной. Съживявали малодушните, съмняващи се човешки сърца, повехнали сякаш от зноя на еретическите учения. 

После мнозина монаси се обърнали с молба към преподобния Григорий да изпрати блажения Йосиф - изкусен в словото, телесно здрав и поради това способен да предприеме дълъг път - в древния Рим при православния папа Леон Трети и при всички тамошни православни, за да извести за гонението срещу светата Църква, надигнато в Цариград. Те разчитали, че православните от Рим ще окажат помощ на гонените, ще опровергаят неправилните догмати и ще затворят хулните уста на еретиците. Така Йосиф, се качил на кораб и отплувал за Рим. Ала съмишлениците на царя, слугите и помощниците му при изтезанията, като разбрали, че мнозина, гонени от иконоборството, отпътуват от столицата за други страни, започнали тайно да устройват по пътищата, сухопътни и водни, разбойнически засади, залавяли бегълците и ги връщали в ръцете на иконоборците. Не останало тайна за тях и това, че православни монаси изпращат преподобни Йосиф на запад, в Рим. Те наговорили морските разбойници да го нападнат и преподобният попаднал в ръцете на враговете. Те разбили кораба, заловили и всички спътници на преподобния Йосиф и ги откарали в Крит, при иконоборците, където преподобният, окован в тежки вериги, бил хвърлен в тъмница. Преподобни Йосиф прекарал в тъмницата шест години; и ето че страшна смърт постигнала безчестния цар Лъв Арменец: през нощта в навечерието на празника Рождество Христово той бил убит от своите войници в църквата, по време на утренята. А в същия този час преподобният Йосиф в критската тъмница бил известен за гибелта на мъчителя и по чудо освободен от веригите от свети Николай, който му се явил. Той станал; вратите на тъмницата от само себе си се разтворили и той излязъл, без тъмничната стража да разбере. Видял как някаква невидима сила го носи по въздуха. Скоро се озовал близо до Констнтинопол, на големия път, който води към града, и прославил Бога за това предивно чудо. Йосиф влязъл в града, но не намерил сред живите своя любим отец Григорий Декаполит - той бил заминал при Господа, - видял само неговия ученик, блажени Йоан, и заедно с него много скърбял на гроба на свети Григорий, че не е удостоен да завари светия отец сред живите. 

Не след дълго и Йоан заминал при Господа и бил погребан близо до свети Григорий. След това преподобни Йосиф се преселил на друго място, уединено и безмълвно, което се намирало извън града, недалеч от църквата на свети Йоан Златоуст. Заселвайки се тук, съградил църква в името на свети Николай, пренесъл в нея мощите и на двамата отци, Григорий и Йоан, устроил манастир и събрал братство. Тук при преподобни Йосиф непрестанно се стичали множество духовни и светски люде да слушат неговото боговдъхновено учение, защото благодатта на Светия Дух се леела като река от устата му чрез неговите сладостни речи. През царуването на Теофил отново се надигнала срещу Църквата бурята на иконоборството, отново мнозина били подложени на гонения и мъки. Тогава и преподобният наш отец Йосиф песнописец заради безстрашното и открито изобличаване на ереста бил прогонен в Херсон, където престоял във вериги и страдания до смъртта на Теофил. 

Царица Теодора, която след смъртта на Теофил приела престола заедно със сина си Михаил, и която заедно със светейшия патриарх Методий възстановила православието, възвърнала Йосиф в Цариград. Свети Игнатий, който приел престола след преставянето на свети Методий, направил преподобния Йосиф съдопазител на великата Божия Константинополска Църква. 

Заради добродетелния живот и заради изливащите се из устата му премъдри и душеспасителни речи, които обръщали мнозина в пътя на спасението, преподобният Йосиф бил твърде любим на светейшия патриарх и на целия духовен и мирски чин. Изминали няколко години и преподобният Йосиф заради изобличаването на беззаконието отново претърпял изгнание от брата на царя, Варда, пръв владетел след него. Като не се боял от Бога и не се срамувал от хората, Варда тежко нарушил законите на църквата, разделяйки се със законната си съпруга без вина от нейна страна и вземайки за жена една своя роднина. Преподобният Йосиф го изобличил открито, както някога свети Йоан Предтеча Ирода, поради което Варда го преследвал и му правел зло. Същата участ постигнала и светейшия патриарх Игнатий, който претърпял от беззаконника Варда изгнание и много беди. 

Когато пък слугите на царя убили Варда (и той загинал с шум), а след него и цар Михаил също загубил живота си от своите приближени и царството получил Василий Македонецът, свети Игнатий и преподобният Йосиф били върнати в Цариград и Игнатий отново приел своя престол, а Йосиф - предишната си длъжност - съдопазител. 

Не само светейшият Игнатий, но и неговият приемник Фотий обичали и почитали свети Йосиф Песнописеца. Фотий връчил на преподобния цялото църковно управление, нарекъл го човек Божий, ангел в плът и отец на отците, и наредил на целия си клир да приеме преподобния Йосиф за духовен отец, всеки да разкрива пред него съвестта си и да изповядва прегрешенията си. Като притежавал прозорливост, преподобният виждал скриваните грехове, но не изобличавал грешника, а го наставлявал с увещателни слова, докато изповядващият се, умилен, не изповядал тайното си беззаконие. 

Йосиф бил силен в боговдъхновените си речи и можел лесно да обръща грешните към покаяние. Йосиф живял много години и достигнал дълбока старост, докато паднал в телесна немощ от многото трудове, в които се подвизавал от младини - от поста, гоненията заради правдата, от веригите и тъмницата, от грижите за уреждането на църковните дела, от украсяването с песнопения на празниците и паметта на светиите и от голямата грижа за спасението на човешките души. Преди да си тръгне от света, в края на светата четиридесетница, той се разболял и в сънно видение поучил от Бога известие за своето скорошно преставяне. В светия Велик петък на доброволните Христови страдания той описал всичките поверени му църковни вещи и дела и ги изпратил на патриарх Фотий. След това, като се готвел да си замине, започнал да се моли на Бога с тези думи:
- Благодаря ти, Боже мой, че ме пазеше през всички дни на живота ми в сянката на Твоите криле! И сега, опази до край духа ми и ми дари безбедно да премина князете на тъмата и въздушните страхове и да не послужат за радост на врага прегрешенията на моя живот, извършени от мен по незнание. Слово на Отца, съхрани Твоето стадо и защити до края на времената създанието на Твоята десница. Бъди помощник на възлюбените синове на Твоята църква. На Светата Църква, Твоята невеста, дари вечен мир и несмущавана тишина; просвещавай царското свещенство с Твоите дарове; покори гордия Велиар под нозете на защитниците на православната вяра, отклони от Църквата всички вредни за душата ереси. А на моята душа дари мирна и кротка раздяла с тялото. Недостоен съм да принадлежа към числото на Твоите свети угодници, у които е обитавал Дух Свети - защото осъзнавам, че съм грешен пред Тебе, - но Ти, безкрайно Благият, не гледай греховете ми, но ме направи достоен за участта на Твоите синове. Като завършил молитвата и се причастил с Божествените Тайни, преподобният Йосиф благословил всички, които били при него, въздигнал ръце към небето и със светло и радостно лице предал на Бога светата си душа. Отвсякъде се стекли множество монаси и миряни; мнозина плачели, едни наричали починалия свой отец, други - възпитател, някои благодетел, други - утешител, а някои учител, наставник и водач към спасението. Сега, като предстои в небесните селения пред Божия престол, той пее ангелските песни, като прославя и възхвалява Отца и Сина и Светия Дух, триединния Бог на веки. Амин.

/Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски/

Коментирай »