На 4 юни Църквата почита св. Митрофан, патриарх Цариградски. На този ден се честват и светите мъченици Фронтасий, Северин, Севериан и Силан.

Свети Митрофан, Патриарх Цариградски

Свети Митрофан бил съвременник на св. Константин Велики и братов син на римския император Пров. Той управлявал Цариградската църква десет години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, го обикнал като баща.

Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител. Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така, той бил първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александра. След това св. Митрофан казал на александрийския патриарх Александър: "О, брате, превъзходен наследник си оставяш ти!" И взел за ръка архидякон Атанасий, по-късно св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, и го похвалил пред всички. След това предсказание св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си Богу през 325 година.

Свети мъченици Фронтасий, Северин, Севериан и Силан

Светите Фронтасий, Северин, Севериан и Силан били изпратени от първия Петрагорийски епископ Фронтон да проповядват Божието слово. По време на проповед ги хванал управителят Сквиридон и започнал да ги разпитва. Той настоявал да пренесат жертва на боговете, ако искат да останат живи. Но те били непоклатими в Христовата си вяра.    

Разгневен, управителят заповядал да ги изведат на мястото за наказания извън града и да ги подложат на най-жестоки мъчения. Мъчителите забили в главите на страдалците железни гвоздеи по подобие на трънения венец на нашия Спасител и ги приковали към стълба. В главата на всеки имало по девет гвоздея. Но жестоката ярост на мъчителите не могла да отклони от Христа Неговите воини. След като управителят не могъл да победи светците с посочените мъчения, той взел окончателното решение за тях - заповядал да отсекат главите им. Тогава светите мъченици, прекланяйки колене на земята и предавайки душите си на Бога, положили шиите си пред мъчителите и загинали мъченически за изповядването на Христовото име. Нечестивите войници, които отсекли главите на мъчениците, хвърлили телата им за поругание на земята, оставяйки честните останки без погребение. Но Божествената сила извършила следното чудо.

Телата на светците, при внезапното слизане на Светия Дух върху тях, оживели, и всяко едно, вземайки в ръце лежащата наблизо своя глава, без човешка помощ се изправило на нозете си и така се приближило до реката, наречена Ил. Като влезли във водата, оживелите тела на мъчениците вървели по нея като по суха земя. След като преминали реката, пред погледа на мнозина, в изумление наблюдаващи чудото, те се изкачили на високия хълм. Там стигнали до църквата на Пречистата Божия Майка Дева Мария, в която се молел светият епископ Фронтон. Светите мъченици влезли в църквата и прекланяйки колене, положили главите си пред нозете на епископа, а телата си разпънали кръстообразно на земята, и отново станали мъртви. Тогава светият епископ Фронтон, с презвитера Аниан и с участието на множество народ, с почит и песнопения погребал Фронтасий, Северин и Силан в храма. А Севериан, по молба на една благочестива жена, погребал с почит на друго място, намиращо се в нейните владения, недалече от неговите свети състрадалци.

Светите мъченици пострадали при царуването на римския император Клавдий, прославяйки с делата си и с твърдото си изповядване нашия Господ Иисус Христос.  

Коментирай »