„Доктор Живаго“ обобщава творческия опит на писателя Борис Пастернак и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведение за Руската революция (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека.

В Съветския съюз „Доктор Живаго” е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобелова награда за литература, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу „антисъветския” роман и „предателството” на неговия автор Пастернак умира в Переделкино. В Съветския съюз „Доктор Живаго“ е издаден посмъртно едва през 1988 година.

По думите на акад. Лихачов „Доктор Живаго” е и поетическа изповед, „лирическа автобиография”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение.

За автора

Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в семейството на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи.

Поетическият метод на Пастернак, наречен от него „интимизация на историята” и въплътен в стихосбирката му „Сестра, моя жизнь” (1922), се превръща в образец за младите поети, а лириката му, създадена през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в руската литература. След краткия период на официално признание, през който самият Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя – поетът е упрекван не само в „откъсване от живота”, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.