„Жажда” на Амели Нотомб ѝ носи номинация за „Гонкур“ 2019 (предложение за четене) „Жажда” не е историческо произведение, нито романизирана биография
„Жажда” не е историческо произведение, нито романизирана биография
"Жажда"/издателство "Колибри"
Новият роман на Амели Нотомб ѝ носи заслужена номинация за „Гонкур“, първо място в класациите за бестселъри на Франция и над 150 000 продадени екземпляра само през последното четиримесечие на 2019 година.
„Жажда” не е историческо произведение, нито романизирана биография. Според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът – и литературен шедьовър, навярно най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след „Изумление и трепет“.
Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били „Жаден съм“. Тях избира авторката, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман – дързък, ироничен, богоборчески и състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели.
Жаждата, любовта и смъртта са трите големи характеристики на въплътения Бог и Амели ги разнищва както само тя умее, с много въображение и без да се церемони.
„Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият“, казва тя и не уточнява какво. Дали не любимото ѝ шампанско?
За автора
Със своята неизтощима фантазия и провокативен стил Амели Нотомб е обречена на успех още от 1992 г., когато излиза дебютният ѝ роман „Хигиена на убиеца“.
През 1999 г. ѝ е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” от 1995 г. печели награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”.
Овладяла до съвършенство иронията и автоиронията, с истории като „Попитай сърцето“ и „Петрония“ Амели Нотомб се спуска до най-дълбоките пластове на човешкото его.
Коментирай »