„Ученикът на Джойс“ от Драго Янчар (предложение за четене) „Ученикът на Джойс“ е завършен шедьовър, блестящо свидетелство за майсторството на един вдъхновен разказвач, лишен от маниерност
„Ученикът на Джойс“ е завършен шедьовър, блестящо свидетелство за майсторството на един вдъхновен разказвач, лишен от маниерност
„Ученикът на Джойс“, , издателство "Колибри"
„Ученикът на Джойс“ е завършен шедьовър, блестящо свидетелство за майсторството на един вдъхновен разказвач, лишен от маниерност.
Високо оценена от читатели, критика и медии, тази книга разкрива Янчар като тънък наблюдател и проникновен тълкувател на трагичното и абсурдното в човешкото съществуване.
Според „Файненшъл Таймс Магазин“ тези изтънчени елиптични разкази доказват, че сме осъдени от историята на повтарящи се насилствени събития, а едновременно с това, че постоянното им повтаряне е единственият начин да ги усвоим и преодолеем.
Важен щрих добавя рецензията на „Сънди Телеграф“: „Силните, напрегнати разкази на Драго Янчар не оставят никакво съмнение колко крехък е човекът под напора на политическите, историческите или етническите конфликти“.
За автора
Роден през 1948 година, Драго Янчар е белетрист, драматург и есеист, едно от най-впечатляващите пера на съвременната словенска литература.
Откроява се с оригинална модернистична проза, със свободомислието и с яркия си публицистичен стил. Вниманието му е фокусирано върху битието на човека, подвластен както на неконтролируемите и необясними механизми на историята, така и на собствената си природа.
В края на миналия век се ориентира към по-интимни проблеми, съдбовни за живота на отделната личност. За да обрисува човешката участ в хаотичния обективен свят, нерядко се позовава на историята. Сред множеството обществени, политически и културни явления и процеси, предмет на неговите есета, се откроява темата за ролята на интелектуалците в днешния свят.
Драго Янчар е лауреат на редица авторитетни литературни награди, между които словенската „Франце Прешерн“ (1993), Европейската награда за най-добър кратък разказ (1994), Хердеровата награда за литература (2003), „Жан Амери“ за есеистика (2007).