„Кът за мечти“ не е критически обзор на филмите и разностранните художествени постижения на Дейвид Линч. Тя е по-скоро хроника на случилото се, отколкото обяснение какво означава то.

Животът на Линч е във висша степен упражнение в чисто творчество. В едно предаване по ВВС той е описан като „творец, ангажиран в много аспекти на изкуството в следвоенна Америка: градската среда, особеностите на езика и наследството на сюрреализма“, но според Жозе да Силва, старши куратор в Австралийската филмотека, Линч е престъпно подценяван като визуален артист. Затова пък бързо покорява кинематографичния Олимп и още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.

Отчасти мемоари, отчасти биография, „Кът за мечти“ съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над 90 от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред Кристин Маккена.

За автора

Дейвид Линч излиза на преден план в международното кино през 1977 г. с разпространението на първия му филм, смайващо оригиналния „Гумена глава“. Оттогава той има три номинации за Оскар в категория „най-добър режисьор“ за „Човекът слон“, „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд Драйв“, носител е на Златна палма за „Диво сърце“, завладява света с манията „Туин Пийкс“, чиято премиера е през 1990 година, и се налага като творец с огромна дарба и находчивост.

Автор е на книгата „Да уловиш голямата риба“ на тема трансцендентална медитация.