Да опознаем мъжете е трудно. За нас те са нелогични, не следват нашите насоки за нещата и определено не постъпват като нас – липсват им емоции, срокове, планове и „случайности”, с които е пълно женското ежедневие. И може да сме по-сигурни какво има в главата на някоя непозната дама, отколкото в главата на наш близък приятел от силния пол. По какво се надушваме?

За сроковете

Чисто по женски си струва да оправдаеш жена, че още си пада по някой, само защото още не е минал „критичният срок”, нужен, за да забравиш един мъж – поне половината време, през което са ходили/са се обичали/ тя го е обичала. Нека си признаем, че жените се привързваме емоционално и ако не сме ние тези, които прекъсват връзката поради липса на интерес (или каквото и да е друго), трудно преживяваме раздялата. От емоция. От инат. От гордост.
 

За „случайностите”

Общите спомени, общите приятели, общите весели моменти – припомняме си всичко и използваме всеки удобен момент, за да му ги припомним и на него (или да намерим някой да му ги припомни). По всякакъв „случаен и приятелски начин”. Защото в нас все още е жива надеждата, че Той ще разбере, че е направил грешка и ще се върне при нас. И ние, разбира се, трябва да сме на линия!

Личен опит: За разлика от романтичните ленти, за съжаление, мили момичета – той не се връща! Защото продължава напред – с първа, с втора, с трета... с всяка нова. Мъжете, колкото и да ни се иска, не се застояват над емоции.  Понякога дори са лишени от тях: Преди време се възмутих и разсърдих на един „пълен простак”, че не само не „съумя” да отвърне на емоциите ми, а дори и не пожела приятелството ми. Днес, при всяка наша среща, с усмивка му стискам ръката за поздрав, защото, може би без да иска, ми отпусна спокойствие през онзи „критичен” срок, че дори и след това :-)

Разбира се, това може и да не важи за всяка жена, но пак от личен опит – за всяка втора приятелка.