Има хора, които те карат да искаш да си по-добър. Има разговори, които остават в теб, докато си жив. Така мога да определя срещите с журналиста и маратонец Гери Василева. Поводът за днешния ни разговор е инициатива ѝ “Шест маратона на шест континента”. Но преди това, нека да ви разкажа нейната история. 

Гери чува диагнозата “множествена склероза” преди 16 години. Вместо да падне духом обаче, тя се обръща към спорта. Само година след диагнозата тя преобръща начина си на живот и започва да прави велопоходи, да ходи на ски, на йога, на пилатес, плуване. И оттогава само надгражда и добавя нови активности. 

Никога преди това не бях спортувала, но вече не мога да си представя живота без това. 

Гери си спомня: “Оттогава досега не съм имала нито една нова криза след тогавашния ми престой в болница, когато установиха диагнозата. При всеки преглед заключението е, че няма ново развитие, че няма активиране на лезиите или на нещо друго, организмът е съвсем спокоен и тялото продължава да е все така здраво, каквото си го искам аз”.  

Тя се обръща и към хората, които сега се сблъскват с диагнозата и им отправя послание: “Да са много силни емоционално и психически и да намерят такова обкръжение, което да ги подкрепя за всичко, както аз съм намерила за себе си. Много по-лесно е, когато човек има цели, да не се отказва от живота си, както виждам, че някои хора го правят. Вместо това - да открият новия си живот, да си преподредят ежедневието така, че да се чувстват по-стабилни и по-силни и да продължават да живеят с пълна сила. Това, което чуват като диагноза, не е никаква обреченост!” 

Двигателна активност, но и хранителен режим 

Гери ни разкрива, че заедно с терапията и с медикаментите е променила и хранителния си режим, добавяйки повече сън и внимание към тялото. Именно затова иска да го сподели с всеки, който има нужда и е готов да го тества върху себе си. 

Малко след диагнозата, журналистът решава да преразгледа всичко в живота си до момента и да прецени какво да промени. И едно от нещата, които подлежат на промяна, е хранителният режим. Тя разкрива каква диета е предприела още тогава след консултация с аюрведична лекарка. 

• Гери спира да консумира месо, освен риба. 
• Спира да се храни и с млечни продукти за повече от 10 години, но след консултация възстановява приема на яйца и козе сирене, за да си набавя необходимия протеин за маратоните. 
• Увеличава броя на храненията, които са изцяло от плодове и зеленчуци. 
• Набавя си достатъчно ядки
• Залага и на определени подправки - джинджифил, куркума, кимион, магданоз и копър и други. 
• За сметка на това ограничава от менюто си глутен и сладките изкушения. 
• Определя режима си като някакъв вид Средиземноморска диета - повече бобови храни заради протеините и ориз заради въглехидратите. 

Вдъхновяващи срещи 

През годините Гери среща невероятни хора с вдъхновяващи истории. И ни разказва за някои от тях: “Много исках да бягам в пустинята. И успях да се организирам за участието в един маратон в Сахара в Мароко през февруари 2024 година. И там в групата имаше една много интересна дама - американка. Тогава беше на 75 години и беше започнала да спортува след пенсионирането си. Решила, че трябва да намери нещо ново в живота си, което да запълва дните ѝ, и е избрала спорта. Не само това, но е решила, че ще си даде срок от около 10 години, в които да завърши 100 маратона. Нито аз, нито тя гоним спортни постижения - просто трябва да се финишира. И беше започнала да участва на всеки три-четири месеца в различни маратони и превърна живота си в бягане. И тя казваше, че разпраща това послание на всички, за да им каже колко активен живот можете да имате след пенсионирането си. И аз тогава си казах, че трябва да кажа на всички хора от тази общност - пациенти, лекари, близки - всички около хората с МС колко активни можем да бъдем въпреки тази диагноза. И така дойде идеята за моя проект”.  

Така през 2024 година тя решава да създаде инициатива “Шест маратона на шест континента”. С проекта си: “Бягай с МС” журналистът цели да активизира всеки човек и най-вече хората с диагнозата и техните близки - да се ориентират към по-активен начин на живот. Дори и съвсем любителски движението да стане част от цялата терапия. Това е нещо, което много активизира мускулите и крепи хората да не се влошават бързо чисто физически, разказва ни Гери. 

В последните години тя не спира да бяга на различни терени, но за нея са особено значими шестте маратона, с които успява да завърши инициативата си. “Радвам се и че много ме подкрепиха, защото това са скъпи дестинации и много трудни. Много малко хора участват в тези маратони”, казва журналистът. 

Шест маратона на шест континента 

Всичко започва от Берлин - макар и трудно, Гери успява да се включи в многохилядния и най-бързия маратон в Европа. И разказва, че дори записването в събитието е предизвикателство заради многото желаещи и ограничените места: “За мен това също беше постижение, че успях да се запиша точно в тази година и това да бъде първият за мен маратон в инициативата - той беше градски и беше личен рекорд за мен като време и усещане - там няма абсолютно никаква денивелация и е страхотно място за бягане на хора като мен - любители”. 

Втората дестинация, на която Гери ни отвежда, е в Мексико - остров Косумел. Там няма сериозна денивелация, но се бяга изцяло покрай брега на океана, където има много силен вятър, а вълните стигат до пътеката, в която се бяга. Има и места без никаква растителност и сериозен пек. “Аз си представях, че това ще е най-лесният за мен маратон, а се оказа, че един от трудните”, споделя тя. Именно там получава първата си контузия - разтягане на мускулни влакна и сухожилие. В България лекарят ѝ препоръчва шестмесечно лечение, а до маратон номер 3 остават само три месеца. Но познавайки Гери, вече знаете, че тя намира начин да се справи и с това - започва интензивна физиотерапия и успява да продължи към следващата си дестинация. 

В началото на април пристига на австралийския остров Тасмания и след среща с Тасманийския дявол успява да избяга маратона, въпреки че той я затруднява със сериозната си денивелация - 650-700 метра. Гери споделя, че ѝ е било много трудно, защото не е тренирала до този момент тичане с изкачване. Когато вижда, че е на предела на силите си, нейният съпруг решава да я подкрепи, като избяга с нея последните 10 километра, приканвайки хората наоколо да ръкопляскат и да я подкрепят. “И това ми даде страшна сила. Това вдигане на духа определено ми беше нужно на този финал”, спомня си тя. 

Следва първият изцяло планински маратон - в Танзания - не само с много сериозна денивелация, но и на много високо - около 10 километра от бягането са на височина 3600 метра. “Тогава за първи път усетих, че тази височина наистина много ме изцежда - замайване, световъртеж, повръщане - усещането беше като в друга вселена. Успях да го завърша, но беше трудно”. 

Гери продължава с усилени тренировки за следващия маратон в Непал през октомври. Но седмица преди провеждането му започва гражданска революция и отменят маратона. “Толкова много не съм страдала за нищо, което са откъснали от ръцете ми. Непал беше за мен и някаква духовна мисия освен всичко друго. Трябваше да го заменя с друг азиатски маратон и тогава избрах Кападокия. Тя замени успешно Непал като трасе - беше изцяло каменисто - скали, височина, 1100 метра почти беше денивелацията - труден маратон беше, но адски красиво”, признава тя. 

Навръх празника на славянската писменост - 24 май, Гери успява да изтича и шестия маратон от списъка си - в Перу. “Готвих се за него много. От 1 януари буквално на обяд започнах новите тренировки. Отново височината беше най-сложното като усещане там. Явно имам нужда да намеря места, където да тренирам тези височини”. 

Официалният финал на инициативата “Шест маратона на шест континента”, който се провежда съвместно със Столичната община, е планиран за 21 юни 2026 г. с 5-километрово бягане в Западния парк в София.  

И понеже тичането не спира, а мечтите не свършват - през есента Гери ще си направи и планираното бягане в Непал. Тя е категорична - когато срещнеш трудност, не трябва да се опитваш да избягаш от нея, а обратното - да преминеш през нея и да излезеш по-силен. Това е урокът, който научава от срещите си с хората по маратоните и който иска да предаде нататък. 

С журналиста често се свързват хора с диагнозата множествена склероза. А тя се опитва да им даде стимул за живот и вяра в собствените им възможности. “Да, има увреждания, които не могат да се възстановят, когато се стигне до определен етап. Въпросът е да се закрепиш в това състояние с повече воля, с по-позитивно мислене, с повече опити да променим храненето, активности - кой каквото може да включи и да запази състоянието си, докъдето е стигнал - това пак е голям успех, неверотен успех”, категорична е тя. 

Чрез диагнозата си Гери Василева взима ситуация, която би могла да сломи човек, и я превръща във вдъхновение. “Може би никога нямаше да пробягам света, ако нямах тази диагноза”, ни споделя тя на финала на разговора. 

Коментирай »