Отглеждането на дете често поставя родителите в деликатни ситуации, в които трудни разговори от света на големите трябва да бъдат преведени на разбираем и достъпен за детската психика език.

Именно такъв сценарий разглежда новата книга „Татко ме избра“ от обичаната детска писателка и носителка на Националната награда „Константин Константинов“ – Анета Дучева. В нея авторката на „Лунната люлка“ и приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ обяснява чрез историята на Тишо много проблеми, с които се сблъскват децата на разделени родители.

Защо мама и татко са разделени? Значи ли това, че не ме обичат? Какво ще стане, ако те си намерят други половинки? А ако им се родят и други деца? 

„Татко ме избра“ ни запознава с малкия Тишо, който ходи на училище, учи си уроците, обича да играе футбол и да прекарва време със своите съученици.

Но Тишо е различен. Той е Щърково дете, защото си няма татко, а живее само с майка си. Другите деца често му се присмиват, но в повечето време това не го притеснява, защото Тишо знае, че майка му е най-прекрасният човек на света и никога няма да го изостави.

Но когато в живота на майка му се появява Ник – неин приятел от студентските години, с когото тя прекарва все повече време – момчето започва да се тревожи. Какво ако майка му се влюби толкова много в Ник, че в живота ѝ не остане място и за него?

Поставен в тази трудна ситуация, Тишо ще трябва да разбере, че човешките сърца могат да поемат неограничено количество любов. И че думата „баща“ може да има много значения.

Написана с много любов, мъдрост и нежност, „Татко ме избра“ е модерна приказка, в чиито главен герой ще се припознаят както малки, така и по-големи деца.

Подобно на останалите ѝ истории, и тази приказка от Анета Дучева е подплатена с характерните за стила ѝ нежност и обич, които да вдъхнат увереност не само на малките читатели, но и на техните родители заедно да преминат през трудните моменти. 

Украсено с прелестните илюстрации на художничката Васи Стоянова – Valeia, това издание е лъч надежда за всеки, който има нужда да чуе неговото послание.

За Анета Дучева

Анета Дучева е автор на истории за деца от всички възрасти. Разказани нежно и внимателно, книгите ѝ провокират размисъл и разговор между малки и големи читатели по трудните и сложни теми от живота. Анета Дучева е отличена с Националната награда „Константин Константинов“ за 2014 г. за книгата си „Лунната люлка“, приказките „Балерината от лунната люлка“ и „Пиано от картон“ са включени в читанките. Освен в много училища и библиотеки в България и Германия, книгите ѝ са представяни на Панаира на книгата в Лайпциг, на Международния панаир на детската книга в Болоня, на Националния фестивал на детската книга в Сливен, в Българския културен институт в Берлин.

За Васи Стоянова

Васи Стоянова, която твори под псевдонима Valeia, завършва „Книга и печатна графика“ в НХА. Работи над различни проекти, но илюстрациите на детски книги са голямата ѝ любов. Мечтае да отвори резерват за еднорози.

Из „Татко ме избра“ от Анета Дучева, откъс от книгата

4

Когато се върна у дома, момчето трябваше да обяснява откъде има голямата подутина на челото.

– Ударих се в стената и това е. Не се тревожи, мамо – измърмори Тишо гузно и изчезна в стаята си.

Затвори бързо вратата, облегна се с гръб на нея и задиша дълбоко.

– Проблем ли имаш, приятел?

– Божо! – възкликна момчето.

– Беше ме забравил, нали? Е, нищо де, не ти се сърдя. Ела до мен – и двамата седнаха един до друг на леглото.

Божо си беше същото малко бяло крилато човече, което майката на Тишо преди години беше изработила специално. за момчето си. Обясни му, че вечер, когато е на работа, Божо ще бъде винаги в стаята му. Тишо ѝ повярва и въпреки че тогава беше още съвсем мъничко дете, не се страхуваше от тъмното, защото знаеше, че не е сам – Божо беше до него! Понякога чуваше туптенето на сърцето му – нали майка му и него беше нарисувала и целунала, за да оживее. Пък Божо обичаше да се намъква под завивката и да шепти в ухото на Тишо. Дали беше приказка, или нещо друго вълшебно, никой не знаеше, но от този шепот детето се чувстваше сигурно и спокойно и цяла нощ сънуваше приказни сънища.

– Хайде, разказвай – перна го Божо по перчема.

И Тишо му описа всичко, което се беше случило в междучасието.

– Не искам госпожата да се оплаче на мама. Но тя ще ѝ прати съобщение, пък може и в училище да я извика. Ох, Божо, ако си имах татко като Генчо и другите деца, всичко щеше да е по-различно!

–  Ела, приятел, ела тук – и Божо протегна ръце към него.

Както беше затворил очи, Тишо усети, че го обгръща нещо голямо, топло, меко и добро, което отне болката от сърцето и душата му. Стана му леко и спокойно, както някога, когато оставаше сам в тъмното.

Коментирай »