Мелатонинът често е наричан „хормон на съня“, но всъщност изпълнява далеч повече функции в организма ни. През последните години интересът към него нараства, особено по време на пандемията от COVID-19, когато започнаха да се изследват по-активно неговите противовъзпалителни и защитни свойства. Повече за мелатонина в долнире редове разказват от болница ВИТА.

Какво представлява мелатонинът?

Мелатонинът е хормон, произвеждан от епифизната жлеза в мозъка. Той се синтезира най-интензивно през нощта и помага на организма да се ориентира кога е време за сън. Ритъмът му на отделяне е в тясна връзка със светлината – при настъпване на нощта секрецията се увеличава, а при изгряване на Слънцето намалява. Така мозъкът получава сигнал, че е време за бодърстване или за почивка.

Хормонът се образува от аминокиселината триптофан, преминавайки през няколко биохимични етапа, за да се превърне във финалната активна молекула.

Основни функции на мелатонина

➡️ Мелатонинът участва в регулацията на множество важни физиологични процеси:

➡️ Циркадни ритми – помага за синхронизацията на биологичния часовник с денонощния цикъл светло-тъмно;

➡️ Сън и бодърстване – покачването на нивата му вечер предшества настъпването на съня и спомага за поддържането му;

➡️ Температурна регулация – понижава телесната температура през нощта, което подпомага заспиването;

➡️ Имунна защита – стимулира имунния отговор и намалява възпалителните процеси;

➡️ Антиоксидантна защита – предпазва клетките от оксидативен стрес, като ефективността му е многократно по-висока от тази на някои класически антиоксиданти;

➡️ Невропротекция – влияе благоприятно върху функцията на нервните клетки.

Как действа?

Мелатонинът въздейства чрез свързване със специализирани рецептори в мозъка и други тъкани. По този начин той регулира не само съня, но и процеси като кръвно налягане, метаболизъм, репродуктивни функции и настроение. Освен чрез рецепторно действие, той действа и директно като антиоксидант, предпазвайки клетките от увреждане.

Защо с възрастта спим по-лошо?

Секрецията на мелатонин намалява с възрастта. След 45–50-годишна възраст се наблюдава спад в нощните му нива, а това често се свързва със смущения в съня и по-трудно заспиване. В допълнение, някои медикаменти също могат да повлияят на неговото производство.

Роля при някои неврологични и други заболявания

Науката открива все повече потенциални приложения на мелатонина при различни състояния:

➡️ Инсомния и нарушения на съня – използва се като добавка за подобряване на съня;

➡️ Паркинсон и деменции – има проучвания, които сочат, че може да подобри съня и някои когнитивни функции;

➡️ Епилепсия – метаболитите на мелатонина имат антиконвулсивен ефект, който може да допълва стандартната терапия;

➡️ Множествена склероза и мозъчни инсулти – проучва се като невропротектор;

➡️ Депресия и шизофрения – съществува връзка между нивата на мелатонин и психичното здраве;

➡️ Онкологични заболявания – има данни, че мелатонинът има антиоксидантно имуномодулиращо действие;

➡️ Сърдечно-съдова и чернодробна защита – показва кардиопротективни и противовъзпалителни ефекти;

➡️ Новородени с мозъчни увреждания – в процес на проучване е ролята му като защита при хипоксия.

Светлината и мелатонинът

Най-силният външен фактор, който влияе върху производството на мелатонин, е светлината. Дори слаба светлина може да потисне нощната му секреция. Максимално подтискане се наблюдава при излагане на ярка светлина (600 lux и повече), особено в късните вечерни часове.

Приложение в медицината

В медицинската практика мелатонинът се използва най-вече като допълващо средство при нарушения на съня. Под формата на хранителна добавка или лекарствен продукт, той може да подпомогне хора с трудно заспиване, чести нощни събуждания или сън с ниско качество. Особено ефективен е при разстройства, свързани с промени в денонощния ритъм – например при работа на смени, при джет лаг или при хора в напреднала възраст, при които естественото производство на мелатонин е намалено.

Освен това, мелатонинът се прилага и при някои неврологични, психиатрични и хронични заболявания, като част от цялостна терапия – включително при депресивни състояния, Паркинсон, деменции, епилепсия и мигрена. В тези случаи той може да спомогне както за подобряване на съня, така и за цялостното неврологично възстановяване.

Макар да се предлага без рецепта, приемът му трябва да бъде съобразен с индивидуалните нужди и здравословно състояние, особено при хора с хронични заболявания или приемащи други лекарства.

Коментирай »