„Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”. Житейската максима, изречена от чешкия писател, описва най-точно романа му „Транспорт отвъд вечността”.

Високо оценената от критиката и читателите в Чехия книга разказва спираща дъха история за група приятели, които войната заварва с техните момчешки мечти и проблеми.

Хонза усеща бича на новодошлото зло най-бързо – баща му е арестуван от Гестапо. Скоро обаче Петър и Якуб получават забрана да посещават училище, а на реверите им се появяват… жълти звезди. Следват изпълнени с много премеждия дни, в които приятелите въпреки всичко остават заедно.

„Транспорт отвъд вечността” се наема с трудната задача да разкаже красиво и съдържателно житейската трагедия на цяло едно поколение. Огромният ѝ плюс е, че децата научават най-важното за онзи невероятно тежък период през очите на свои връстници.

Авторът показва устройството на едно от най-известните гета в Централна Европа – чешкия Терезин. Разказва ни за ужасяващите транспортни влакове, откарали хиляди души в концлагерите. Придружава героите си и до камерите на смъртта в Аушвиц.

Книгата обаче на първо място е чудесна история, посветена на приятелството и на неподозираната сила, която може да прояви дори един непълнолетен. Без да морализаторства, Франтишек Тихи ни запознава с герои човечни и обикновени, преследващи мечтите си дори когато на хоризонта е останало само едно – смъртта.

В резултат, съвсем логично, „Транспорт отвъд вечността” печели най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.

Историята е още по-невероятна поради един простичък факт – голяма част от героите на романа са действително съществували юноши. Надарени и талантливи, те оставят след себе си дневници, рисунки, стихотворения, дори романи…

Писателят изследва творчеството им и го вплита в „Транспорт отвъд вечността”, като така се ражда четиво, което съчетава нуждата да познаваме историята с възможността всяко дете да се вдъхнови самото то да е творец.

Допълнителен плюс е самият професионален път на Франтишек Тихи – създател на собствена учебна система, той я прилага в своето училище, което е лицензирано от Министерството на образованието в Чешката република. Пражката Природни школа стои зад много проекти за опазване на миналото, като децата са поощрявани да общуват с природата, да развиват талантите си и да създават пълноценни отношения със своите връстници, пък и всички останали.

Всичко това превръща „Транспорт отвъд вечността” в необикновено изживяване – книга, от която всеки подрастващ може да научи най-важното за живота… Да цени приятелството и човечността, също честността, да мечтае. И героите на Франтишек Тихи са пример за това. А затваряйки последната страница на романа, усещането е едно – за сърце преливащо, което щастието и тъгата от прочетеното са направили още по-богато.

Историите притежават вълшебна сила – казва самият автор на „Транспорт отвъд вечността”. „Вярвам, че и със създаването на този сюжет нещо се е променило в животите на всички ни – продължава Франтишек Тихи, - че ние, живите, поне по този път през бездната на времето сме могли да изплатим нещо от дълга на онези, които ни чакат на другия бряг”.

Животът през очите на малките герои на Франтишек Тихи (Цитати от „Транспорт отвъд вечността”):

· „Не се страхувай. Бог знае какво прави”

· „Онова, което не може да се промени, трябва да се издържи”

· „Малко е полезното, което вършим, а още по-малко добрините, всичко добро е полезно, но не е задължително всичко полезно да е добро.”

· „Когато имаш възможност да избереш от два пътя, поеми по по-тежкия”

· „Сега… сега… сега. Това е действителността. Всичко останало е просто една такава игра – на Петър и Хонза, на евреи и немци, на болка и радост… Сън преди пробуждането.”

· „Нашите животи, копнежи, любови и мъки няма да бъдат забравени, ами ще се връщат и ще се разиграват отново и отново, докато всичко преходно на края на всички неща не се влее в океана на Вечността”.

Коментирай »