Един от най-талантливите разказвачи на истории на съвременната литература се появява за пръв път на български във великолепния превод на Светла Христова, благодарение на която на роден език оживяват текстовете на Хорхе Луис Борхес, Артър Конан Дойл, Феликс Палма, Карлос Руис Сафон и други.

„Симфонията на времето” от испанския писател Алваро Арбина е впечатляващ по стил и размах роман в духа на творбите на вълшебника Карлос Руис Сафон, който кани читателя на незабравимо пътуване назад към дните на стоманата и въглищата, на индустриалния и научния напредък, на социалното неравенство и разцвета на средната класа. Това е митична история, която не казва истината, история, измамна като всяка друга. Затова слушайте…

Ще започнем от началото на тази история, ако изобщо съществува история с начало.

Под остъкления покрив на гара „Ватерло” в Лондон в началото на 1914 г. между въздишките на локомотивите и неясните силуети на пътниците млада жена трепетно очаква своя съпруг художник. В отправения към пристигащите влакове взор обаче се прокрадва прозрението – той няма да се появи – нито в този ден, нито в следващите.

Изчезването му отеква в поредица от мистериозни събития, в които ще се окаже въвлечена Елса – жена, родена в лоното на видна фамилия баски индустриалци, които грижливо крият своето забулено в мрачни легенди минало.

Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, големите европейски разузнавания са по петите на тайнствен ръкопис, „Нотите на времето”, който дава власт над бъдещето. Но неговият произход е скрит в десетилетията назад, когато се създава модерната индустрия, а търговията с роби още е доходоносен бизнес.

„Нотите на времето” е ключът към властта над бъдещето. Но не и власт над душата. И само този, който е готов да слуша, ще долови онази нота, която дава началото на „Симфонията на времето”.

Наситена с обрати и изваяна по блестящ начин, тази книга е мащабен роман от 550 страници, който по неповторим начин съчетава любовна драма, фамилна сага, историческа интрига. Героите на Алваро Арбина се озовават в сърцето на столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, за да открият в хаотичните им силуети някои от най-ярките проявления на човешкия гений. Действието се пресяга и до африканските джунгли, и до бреговете на Куба. Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.

„Симфонията на времето” на Алваро Арбина успява да побере в херметическа кутия буйния поток на собствените ни мисли, както и плетеницата от спомени и фантазии, които движат света. Една история без начало и край, която извоюва своето достойно място в литературния небосклон и в сърцата на читателите.

И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.

Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.

Коментирай »