Понякога най-трудното не е да започнеш нещо ново, а да си позволиш да пуснеш старото. Хора, навици, спомени, очаквания – носим ги със себе си дълго, дори когато вече ни тежат.

Но истината е, че няма как да влезе новото, докато ръцете ти са пълни със старото. Пускането не е загуба – то е освобождение. Ето как да го направиш с разбиране и любов към себе си.

1. Признай си, че вече не ти служи

Първата крачка към пускането е честността. Признай си: кое в живота ти носи повече болка, отколкото радост? Кое вече не те развива, а те спира? Самото осъзнаване е начало на промяната. Не се обвинявай – всичко има своя живот, дори и нещата, които обичаме.

2. Позволи си да скърбиш

Дори когато знаеш, че нещо е приключило, може да боли. И това е нормално. Пускането не означава да се правиш, че не ти пука, а да си позволиш да почувстваш тъгата и да я пуснеш с мекота. Сълзите не са слабост – те са начинът на душата да се освободи.

3. Не бързай

Никой не пуска за един ден. Това е процес – като сваляне на пластове. В един момент ще мислиш, че си готова, а на следващия спомен или песен ще върне болката. Приеми това като част от пътя. Пускането не е една точка във времето, а посока – към лекота.

4. Осъзнай, че да пуснеш не значи да забравиш

Някои хора и спомени винаги ще останат част от теб, но вече без да болят. Пускането не е изтриване, а приемане. Когато спреш да се бориш с миналото, то губи властта си над теб. Остава само мъдростта – и благодарността за уроците.

5. Освободи място за новото

Когато изчистиш пространството на ума и сърцето си, започваш да усещаш лекота. Това е моментът, в който новите неща намират път към теб – хора, идеи, вдъхновения. Животът винаги пълни празното място, но само ако му позволиш да го направи.

6. Пускай с благодарност, не с гняв

Колкото и да си била наранена, опитай да намериш благодарност в края. Благодарност за уроците, за спомените, дори за болката – защото тя те е научила на нещо. Когато пускаш с гняв, оставаш свързана