Страхът да бъдеш погребан жив и затворен в ковчег е преследвал писателя Едгар Алън По преди два века, а в днешно време е вдъхновил най-малката ескейп стая в света, съобщава Ройтерс.

„Ескейп стая“ или „Стая на загадките“ е физическа игра в реално време, при която играч или отбор бива заключен в стая и разполага с ограничен период от време, за да разреши последователност от „загадки“, с което да открие начин за излизане от помещението. „Загадките“ могат да са логически, математически, лингвистични, да са свързани с проява на наблюдателност, комбинaтивност, съобразителност, ориентация в пространството, чувство за време, както и отборен дух. В нито един аспект от играта не са необходими физическа сила или специални познания.

„Каталепсия“

Новата игра със загадки на живо е разработена от испанската компания „Хорър Бокс“ (Horror Box) в Барселона и се нарича „Каталепсия“ (Catalepsy) - препратка към медицинско състояние, което лесно може да се сбърка със смърт. Тя определено не е за хора, страдащи от клаустрофобия.

Участниците разполагат с 30 минути, за да се освободят от вътрешността на ковчег, като решават загадките в екип с партньор в съседен ковчег, с когото се свързват чрез високоговорители.

По време на играта участниците са наблюдавани чрез камери за видео наблюдение от гейм-мастъра Аурора Алварино, според която ескейп стаите са като „фитнес зала за ума“. Тя каза, че атракцията има за цел да пресъздаде „ситуация, която рано или късно всички ще преживеем: собственото си погребение“.

Мириам Кастела, 22-годишна актриса, избрана от компанията-производител да демонстрира играта, призна, че се е почувствала „малко уплашена“ след затварянето на капака на ковчега.

Нейният партньор в демонстрацията, 39-годишният танцьор Карлос Гранедо, каза, че преди това е участвал в около 15 ескейп стаи, но определи настоящото преживяване като уникално.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Express Tribune Life&Style (@tribunelifestyle)

Докато резервират билетите си, играчите могат да персонализират няколко аспекти, включително вида на ковчега или дали искат да бъдат „кремирани“ от виртуални пламъци и изкуствен дим.

„Каталепсия“ черпи вдъхновение от страха да бъдеш погребан жив - или тафофобия, който е бил широко разпространен през 19-и век, както е отразено в разказа на Едгар Алън По „Преждевременното погребение“ (Premature Burial), който е адаптиран за филм през 1962 г.