„Скритото момче“ и други истории“ от Кен Лиу - завладяващи, тревожни, провокиращи размисъл разкази, които се вглеждат в невъобразимите последици от неовладяния технологичен прогрес. Преводът е дело на Владимир Полеганов. Художник на корицата е Живко Петров.

„Скритото момче“ и други истории“ изследва най-интимните човешки взаимоотношения през призмата на все по-технологизиращия се свят. Връзката между майка и дъщеря, дъщеря и баща, съпруг и съпруга, мостовете между поколенията и силата на паметта изграждат нишката, която минава през всички разкази в книгата. И независимо дали действието им се развива на далечна планета, обитавана от променени до неузнаваемост хора, по време на Втората световна война, в далечното минало на Китай, във виртуалната реалност, в пълнокръвен фентъзи свят или в уж познатото ни настояще, историите на Кен Лиу остават винаги в сърцето на човешкото.

Кен Лиу (р. 1976 г.) е американски писател, адвокат и компютърен специалист от китайски произход. Носител на наградите „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“, той е известен и като един от основните преводачи и популяризатори на китайската фантастика. Негов е преводът на английски език на два от романите в култовата трилогия „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Някои от разказите му са адаптирани като анимационни и игрални филми. Автор е на епичната фентъзи сага „Династията на глухарчетата“.

„Добрият разказ не може да функционира като адвокатско досие, което цели да подкани и преведе читателя по тесен мост над бездната на абсурдността. Той трябва да е по-скоро като празна къща, отворена градина, пуст плаж на брега на океана. Читателят се нанася там с багажа си, колкото и голям да е той, със скъпоценните си притежания, със семенцата съмнение и късчетата разбиране, с всичките си карти на човешката природа, с кошници, пълни със силна вяра. И така читателят заживява в разказа, запознава се с всеки ъгъл, всяка ниша там, размества мебелите по вкуса си, покрива стените с щрихи от вътрешния си живот, превръща разказа в свой дом.

Като автор намирам опитите да бъде изграден дом, който да се хареса на всеки възможен бъдещ негов обитател, за ограничаващи, смазващи, парализиращи. Много по-добре за мен би било да издигна къща, в която аз да се чувствам като у дома си, да намеря покой, донесен ми от мирното съжителство между реалността и изкуственото нещо, наречено език.

Но опитът ми е показал, че когато най-малко се стремя да общувам, стигам до резултат, който е най-широко отворен за интерпретации; че когато най-малко се стремя към удоволствието на читателите ми, те с най-голяма готовност превръщат разказа ми в свой дом. Само когато се фокусирам изцяло върху личното, получавам възможност да постигна междуличностното… Пожелавам ви да откриете тук история, която да превърнете в свой дом.”

Кен Лиу

 

Коментирай »