Собствениците на домашни любимци знаят, че загубата на животното може да е болезнена, а ново проучване потвърждава, че тя може да бъде сравнима с тази на член от семейството и да доведе до сериозно психично разстройство, съобщава Мейл онлайн.

Изследването, проведено от Университета в Мейнут, показва, че смъртта на домашен любимец може да предизвика „продължително разстройство от скръб“ (ПРС, prolonged grief disorder – PGD). Това психично разстройство, признато от Световната здравна организация през 2018 г., се характеризира с продължителен стрес и скръб след загуба на близък, който надвишава очакванията според културните и социални стандарти.

В проучването са анкетирани 975 британци за различни случаи на загуба. Оказало се, че почти една трета са преживели смъртта на домашен любимец, а 21% определят тази загуба като най-болезнена в живота си. След смъртта на домашен любимец 7,5% от участниците отговарят на критериите за ПРС – подобно на случаите с близък приятел (7,8%), член на семейството (8,3–8,9%) или партньор (9,1%). По-високи са само процентите за смъртта на родител (11,2%) или дете (21,3%).

Д-р Филип Хайланд, ръководител на проучването, призовава критериите за диагностициране на ПРС да се разширят, за да включват и загубата на домашен любимец. „Важно е да признаем, че хората могат да изпитат клинично значима скръб след смъртта на животното, по същия начин както при човешка загуба“, обяснява той.

Проучването подчертава, че независимо дали домашният любимец умира от естествени причини, старост или евтаназия, скръбта по него може да бъде силна и опустошителна, и заслужава същото внимание като скръбта по хората.