Песенният конкурс „Евровизия” започва преди 70 години в швейцарския град Лугано като технически експеримент - да се провери дали телевизионно предаване може да се излъчва на живо едновременно в няколко страни, информират на официалния сайт на надпреварата. Организатор е Европейският съюз за радио и телевизия. Конкурсът наподобява музикалния фестивал в италианския град Сан Ремо. 

За първи път „Евровизия” е реализирана на 24 май 1956 г. с участието на седем страни – Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Швейцария и Западна Германия. Всяка от тях представя по две песни, а за победител е определена швейцарката Лис Асия с баладата Refrain. 

Реализацията и транснационалното излъчване на живо на първото издание на „Евровизия” не е било лесно, отбелязва Би Би Си. Инженерите трябва да измислят как да бъде предавана картина на живо от Лугано чрез микровълнови релейни кули и наземни връзки, преминаващи през планини, граници и различни национални предаватели в Западна Европа.

„Това наистина е революционно – един от първите примери за едновременно предаване на живо в цяла Европа“, казва за Би Би Си Сара Ролинс от Националния музей за наука и медии в Брадфорд. Там е подредена изложба, посветена на 70-годишнината на „Евровизия” и са показани съоръжения, използвани за излъчването на конкурса през годините. Експозицията може да бъде разгледана до февруари 2027 г. 

„Всички във Франция, Западна Германия и Италия гледат едно и също нещо по едно и също време… Случва се през 1956 г. – забележително е, че са разполагали с технологията, позволила да стане това“, допълва Ролинс.

В продължение на седем десетилетия „Евровизия“ събира изпълнители от Стария континент и отвъд неговите граници, включително и от Австралия, избрани от обществените радио- и телевизионни оператори на всяка страна. У нас подборът на участниците се прави от Българската национална телевизия. 

С годините конкурсът се разраства, като в тазгодишното юбилейно издание във Виена се включиха представители на 35 страни, а техническото оборудване се приспособява към нарастващия глобален интерес – от сателитни технологии до цифрови оптични връзки, отбелязва Би Би Си. 

Музикалната надпревара е едно от най-големите събития, излъчвани на живо в света, твърдят организаторите на „Евровизия”. Според данни, публикувани на официалния сайт на събитието, трите предавания – двата полуфинала и финала, събират около 170 милиона телевизионни и онлайн зрители. В дигиталните платформи също е отчетен повишен интерес - над 9 милиарда са гледанията в YouTube, „Евровизия” има милиони последователи в TикТок, Инстаграм и др., се посочва в сайт на музикалния форум. 

В „Евровизия” за първи път се осъществява и гласуване от телевизионните зрители в реално време. Пилотният проект успешно е реализиран през 1997 г. Победителят в конкурса сега се определя както от вота на публиката, така и от жури, но през годините има промени в този регламент.

Песенният конкурс е трамплин за кариерата на световни музикални звезди, сред които са шведската група AББA, певицата Селин Дион. С песента си Waterloo AББA печели надпреварата през 1974 г. и голяма популярност по целия свят, отбелязва сайтът на „Евровизия”. Победата на представящата Швейцария Селин Дион с Ne partez pas sans moi през 1988 г. също е важна за посоката, в която поема кариерата й. Италианската група „Монескин” изгря на световния небосклон с участието си в „Евровизия” през 2021 г. , когато спечели с песента Zitti e Buoni.

Сред другите известни имена, участвали в конкурса, са Нана Мускури, която пее за Люксембург през 1988 г., Хулио Иглесиас излиза на сцената за Испания през 1970 г., Лара Фабиан е люксембургският представител през 1988 г.

Ирландецът Джони Логан е сред рекордьорите на „Евровизия”, като печели конкурса два пъти като изпълнител (1980 и 1987 г.), а след това и като автор на песни (1992 г.), се казва на сайта на музикалния форум. Певицата Лорийн от Швеция също има две първи места - през 2012 г. и 2023 г. 

Ирландия и Швеция са страните, които имат най-много победи в конкурса - всяка печели по седем пъти. 

„Евровизия” не е само музика, а е огледало на политическата ситуация, трансформациите и дебатите в Европа, отбелязва АФП. Тази година от събитието се оттеглиха Испания, Словения, Нидерландия, Ирландия и Исландия в знак на протест срещу участието на Израел заради заради цивилните жертви във воeнните действия, които предприе в отговор на атаката на палестинското ислямистко движение „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Негативни реакции имаше и през 2025 г., припомня АФП. 

Не за първи път възниква напрежение около „Евровизия". През 60-те години избухват протести и срещу участието на Испания заради управлението на Франсиско Франко, както и на Португалия, управлявана от Антонио де Оливейра Салазар, припомня АФП.

Турските действия в Кипър през 1974 г. накараха Гърция да се оттегли, а напрежението между Тбилиси и Москва и конфликтът за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан също оставиха своя отпечатък, отбелязва АФП. През 2022 г. Русия беше изключена от участие в „Евровизия” заради инвазията в Украйна, чийто представител тогава спечели конкурса, отбелязва АФП.

„Евровизия“ е и катализатор за европейската интеграция, казва пред АФП експертът от Университета в Глазгоу Пол Джордан. Според него участието в „Евровизия“ е помогнало на бивши съветски републики като Естония и Украйна да затвърдят мнението, че са част от Европа.

„Евровизия” се оказва и сцена, подходяща за прокламиране на сексуалните права на европейците. През 1961 г. Жан-Клод Паскал от Люксембург печели надпреварата с Nous les amoureux („Ние, влюбените“) - песен за забранена любов, която по-късно е определена като алюзия към хомосексуалността, отбелязва АФП. През 1998 г. победата е за трансджендъра Дана Интернешънъл от Израел. През 2014 г. трофеят взе друга транссексуална звезда – Кончита Вурст от Австрия, известна с образа си на жена с брада. 

По повод 70-ата си годишнина песенният конкурс ще се сдоби и с азиатска версия. Изданието с участници от Азия ще се проведе през ноември тази година в Банкок. „Докато отбелязваме 70-годишнината на конкурса, е особено значимо да открием тази нова глава с Азия – регион, богат на култура, креативност и талант“, заяви директорът на конкурса Мартин Грийн, цитиран от Асошиейтед прес.

БЪЛГАРИЯ И „ЕВРОВИЗИЯ"

Страната ни дебютира на песенния конкурс „Евровизия” през 2005 г. в Киев. Тогава е представена от групата „Каффе” и песента Lorraine, но те не успяват да се класират за финала. До 2013 г. България участва всяка година, като най-големият успех е петото място на Елица Тодорова и Стоян Янкулов-Стунджи с изпълнението на „Вода” през 2007 г. в Хелзинки.

През 2016 г. страната ни се завърна в музикалната надпреварата, като Поли Генова и песента й If Love Was A Crime се наредиха на четвърто място. Година по-късно, в Киев, Кристиян Костов и Beautiful Mess бяха на крачка от спечелването на кристалния микрофон - заеха второто място. В периода между 2018 и 2022 г. България два пъти е на финала на надпреварата. 

След тригодишно отсъствие, страната ни участва в юбилейното 70-ото издание на „Евровизия” тази година. България постигна първата си победа благодарение на песента Bangaranga на Дара. Тя спечели с преднина от 173 точки пред класиралия се на второ място представител на Израел. Това е най-голямата преднина в получените точки между победителя и подгласника му в историята на конкурса „Евровизия“. Според правилата страната, спечелилата конкурса, приема на своя територия „Евровизия” следващата година. 

Коментирай »