Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните, разказва Българската патриаршия.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

На 25 декември свършват Коледните пости и вече може да се яде месо. Празникът се свързва с богати трапези и събирания с близки и роднини.

Все повече навлиза и практиката в семейството да се разменят подаръци на Коледа, а децата често откриват своя дар от Дядо Коледа под елхата имено днес – във вълшебната сутрин на Рождество.  

Коледа в народните поверия

Според народните поверия празникът се нарича още Божич или Божик. Той традиционно продължава три дни, като днес – в първия ден на Рождество обикалят коледарите. Тяхната задача е да съобщят благата вест за раждането на Христос.

Имен ден

Имен ден днес празнуват всички, които носят името на Христа – Христо, Христиан, Християн, Христина, Христиана, Християна, Христос, Божидар, Божидара, Ицо, Кристиан, Крисиана, Кристиян, Кристияна, Младен, Младена, Радост, Радостин, Радостина и останалите производни.