Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три столетия малки и големи в целия свят черпят поуки и мъдрост от приказните му герои. А когато до този вълшебен свят се докосне поетическо перо, магията става двойна.

В томчето „Басни за деца“ са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната реч. Художник на изданието е Люба Халева.

За автора

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 година Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията.

През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност.

Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат.

От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „Любовта на Психея и Купидон“, комедиите „Евнух“ и „Раготен“, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество:

„Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта“. Но творбите на Лафонтен не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч.

Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същност на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат давност - лицемерието, ласкателството, егоизма, малодушието, горделивостта.