Традиционните за зимата дъжд, сняг, вятър и редица стресови фактори могат сериозно да повлияят на здравето и външния вид на кожата. Сухи, напукани устни и раздразнена и напукана кожа на ръцете са често срещани през зимните месеци, предупреждава доц. Весел Кантарджиев, началник на Клиника по дерматология на ВМА.

Колкото и мека да е зимата, суровото време "не прощава". Затова да пазим ръцете, краката и лицето си защитени от студеното време е съществена част от предотвратяването на сухата кожа. Не можем да спим зимен сън, така че излизайки навън, трябва да сме сигурни, че сме предприели всички мерки, за да я защитим. Винаги казвам на пациентите, че не е нужно кокалчетата им да кървят, да изпитват болка или сърбеж, преди да потърсят специализирана помощ, коментира специалистът.   

Към ниските температури и ниската влажност трябва да добавим и факта, че пием по-малко вода през зимата, както и триенето на кожата. Резултатът е по-лоша хидратация на кожата, т.е. суха, лющеща се и сърбяща кожа.

Студеното време може да влоши възпалителни кожни заболявания като розацея, екзема, атопичен дерматит, псориазис. 

Сезонът е неприятен и за хората със студова уртикария, която може да се прояви както с леки, така и със сериозни симптоми. При хората, които са свръхчувствителни към студа, при излагане на по-ниски температури се появяват обриви, сърбеж и зачервявания по откритите части на тялото. Като цяло там, където кожата има контакт с въпросния дразнител – например студени предмети. Характерно е, че неприятните симптоми се появяват не веднага, когато сме на студено, а след няколкоминутно затопляне, посочва още доц. Кантарджиев. 

Екземата представлява възпалително заболяване на кожата, причинено от различни външни или вътрешни причини. Най-често засяга жени на възраст между 20 и 45 години. Минусовите температури предизвикват интензивно зачервяване на кожата и оточност при пациентите с екзема. Носенето на дрехи от изкуствени материи, вълна или мохер много често провокира обостряне на атопичната екзема. Невродермитите също се обострят. Тогава кожата става суха, лющи се, силно сърбяща е и зачервена, появяват се и възпаления.

Зимата е критичен сезон и за пациентите с акне. За акнеичната кожа по принцип трябва да се полагат повече грижи, отколкото за нормалната. Това е и причината през зимата тя да понася по-тежко негативното влияние на ниските температури, казва дерматологът. 

Обикновено мазната и акнеична кожа се третира с измивни гелове и локални средства, които целят нейното изсушаване. Студеният въздух обаче, в комбинация с локални агенти като салициловата киселина, бензоил пероксида, локални ретиноиди, води до силно раздразнение на кожата на лицето, залющвания и зачервявания. Поради това е по-разумно превключване от измивните гелове към по-щадящи средства и хидратиращи кремове, разкрива доц. Кантарджиев. 

Съветът му не само към пациентите с хронични кожни проблеми, но и към всички е – през зимата избягвайте „агресивните“ антибактериални сапуни, защото допълнително изсушават: За предпочитане е употребата на различни видове душ олиа – не само при хора с атопичен дерматит, а при всички типове кожа. Не съветвам хората да използват т.нар. кисета и силно абразивни гъби за баня, тъй като допълнително нарушават защитния слой на кожата.

Важно е да се нанасят хидратиращи и едновременно омазняващи кремове, особено върху изложените на студ и вятър части от тялото, продължава с препоръките дерматологът от ВМА. Продуктите, съдържащи ланолин и вазелин, намаляват трансепидермалната водна загуба. Важно е дамите, а при желание и господата, да използват защитни балсами за устни, тъй като студът често причинява напукване и рагади, допълва доц. Кантарджиев и напомня още, че за доброто здраве на кожата през зимата не е достатъчна само козметиката – нужно е да се пият и поне 2 литра течности на ден, а диетата да е богата на витамини.

Изгаряме на ски като на плажа

Слънцето е неприятел на кожата както зиме, така и лете, напомня доц. Весел Кантарджиев. Затова и в „златното време“ за ски, сноуборд и шейни кремът с UV фактор е повече от задължителен. Оказва се, че в планината можем да „пламнем“ досущ като на морето. 

Заради снега, който отразява слънчевите лъчи, често при скиори и сноубордисти се наблюдават изгаряния по откритите части на тялото не по-леки от тези, които стават на плажа. Освен това високата надморска височина и по-ветровитият климат в планините са предпоставка за по-малко фини прахови частици във въздуха. А именно те обикновено абсорбират слънчевите лъчи, т.е. предпазват кожата. Затова и винаги в планината трябва да използваме слънцезащитни кремове, напомня дерматологът. 

Коментирай »