Студеното време е предизвикателство за мнозина, особено за децата и по-възрастните хора с придружаващи заболявания. 

Ниските температури водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане, обяснява проф. Лилия Демиревска, д.м., част от екипа на Клиниката по кардиология във ВМА.  

По думите ѝ това е нормална реакция на студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания, особено по време на физическо натоварване. В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт. 

Влажно и студено – най-лошата комбинация

Според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът „падне“ под 12C. По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия.

Опасност от инфекции 

Зимата носи и още една заплаха – инфекциите, а връзката им със сърдечно-съдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна отдавна. 

Гръдните са особено коварни 

Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, така и бактериални. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното ниво в рамките на месеци. При по-тежки, като пневмония и сепсис, намалява бавно и може да надхвърли изходния риск до 10 години след инфекцията. 

Защо се стига до инфаркти? 

Причините са различни – от нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки) до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип например. Има значение и т.нар. „цитокинова буря“. Зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност, посочва още специалистът. 

Кои пациенти трябва да са особено внимателни в мразовитото време? 

При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите – поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт. Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт, съветва проф. Демиревска.

Хипертониците се влошават

Зимата е изпитание и за хипертониците. Студеното време води до по-високо артериално налягане и влошава сърдечните оплаквания. Това изисква промяна в терапията. Така например, при пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент. При хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение. За да се избегне влошаване, от особена важност е стриктното проследяване на артериалното налягане и своевременното търсене на медицинска помощ. Добрият контрол ще намали риска от сърдечни усложнения. 

Съветът към пациентите е да се обличат топло, да избягват физическо натоварване на студено и да се наблюдават за притеснителни симптоми. Общите правила за активен живот, здравословно хранене и спиране на тютюнопушенето важат, независимо от сезона. 

Препиването и преяждането също са опасни. Движете се, напук на студа, казва още проф. Демиревска. Тя е категорична, че и през зимата можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него.

Коментирай »