Авторката на „Стъклената градина“ Татяна Цъбуляк се завръща с романа „Лятото, в което мама имаше зелени очи“. Дълбоко емоционална и покоряваща с обилие от необикновени образи, възторжено приета и от критиката, и от читателите, тази история е оценявана като „една от сензациите на съвременната европейска литература“. Книгата излиза на български език в превод на Василка Алексова. Художник на корицата е Стефан Касъров.

„Лятото, в което мама имаше зелени очи“  разказва историята на болна от рак жена и нейния син, полски емигранти в Лондон, които прекарват едно последно лято заедно в малко френско село. Докато очакват смъртта ѝ, те общуват истински за първи път, а натрупаната омраза и чувството за вина се стопяват и бавно преминават в обич. След години, вече известен художник, преживял не една сериозна драма, героят се връща към онова лято и се опитва да осмисли преживяното. А зелените красиви очи на майката свързват спомените му. Силен, разтърсващ, дълбоко поетичен, романът се чете на един дъх и обръща душата на читателя с цяла палитра от чувства: омраза и любов, мъка и просветление, гняв и смирение, осъждане и опрощение.

Като дюля е моята книга – горчива, зная, но без нея зимата би била по-малко цветна. Вземете я вкъщи и я оставете на перваза.

Татяна Цъбуляк е родена през 1978 г. в Кишинев, Република Молдова. Завършила е журналистика в Държавния университет на Молдова. Била е репортер, редактор и водещ на новините в телевизия PRO TV (Кишинев). Живее в Париж, където работи в областта на аудиовизуалните медии. Литературният ѝ дебют е сборникът „Модерни басни“. За романа „Лятото, в което мама имаше зелени очи“ (2017) е отличена с престижни литературни награди в Република Молдова. За втория си роман – „Стъклената градина“, получава Европейската награда за литература (2019). Написан като „роман за израстването“, „Стъклената градина“  разказва за формирането на собствена идентичност, когато семейството е митичен квартал в Кишинев, чийто живот е белязан от съперничеството между две култури и два езика.