Изследване: Растенията издават звуци, но неуловими за човешкото ухо

Въпреки че шумът от растенията има приблизително същата сила на звука като човешката реч, честотата му е твърде висока, за да бъде уловена от човешкото ухо

Изследване: Растенията издават звуци, но неуловими за човешкото ухо

Photo credit: Irina Iriser/pexels.com

Изследователи от Университета на Тел Авив за първи път записаха и анализира звуците, които издават растенията, съобщи ЮПИ.

Изследването, което анализира звуците с честота, твърде висока за човешкото ухо, беше публикувано в четвъртък в сп. „Сел“.

Авторите на изследването, ръководено от Лилак Хадани от катедрата по растителни науки и продоволствена сигурност към факултета по науки за живота „Уайз“, са установили, че растенията често издават ултразвуци, когато са стресирани.

Експертите са записали звуците, наподобяващи пукането на пуканки, предимно на домати и тютюневи растения, но са идентифицирали също звуци от кактуси, царевица, пшеница.

Въпреки че шумът от растенията има приблизително същата сила на звука като човешката реч, честотата му е твърде висока, за да бъде уловена от човешкото ухо.

„Открихме, че растенията обикновено издават звуци, когато са подложени на стрес, и че всяко растение и всеки вид стресова ситуация са свързани с конкретен разпознаваем звук“, казаха изследователите. „Макар и неуловими за човешкото ухо, някои животни като прилепи, мишки и насекоми вероятно могат да чуят тези звуци.“

В първия етап на изследването учените са поставили растения в акустична кутия в тихо изолирано мазе без фонов шум. Микрофони за ултразвук, които могат да улавят честоти от 20 до 250 килохерца, са записали звуците на растенията. Максималната честота, доловима от зрял човек, е около 16 килохерца.

„От предишни изследвания знаем, че виброметрите, прикрепени към растенията, записват вибрациите им“, обясни Хадани. „Но дали тези вибрации също се превръщат в пренасящи се по въздуха звукови вълни – а именно звуци, които могат да бъдат записани от разстояние? Нашето проучване е насочено към този въпрос, който изследователите обсъждат от много години.“

В проекта участваха още Йоси Йовел, ръководител на катедрата по неврология „Сагол“ и преподавател в катедрата в по зоология и Природонаучния музей „Стайнхарт“, както и докторантите Ицхак Кайт и Охад Левин-Епстайн. Към екипа се присъединиха също изследователи от катедрата по математически науки „Реймънд и Бевърли Саклър“, от катедрата по неврология „Сагол“ и от Института за изследване на зърнените култури.

Записите на звуците бяха анализирани от специално разработени алгоритми за машинно самообучение, които придобиха способността да правят разлика между растенията и различните видове звук. Така експертите успяха да идентифицират всяко различно растение, както и да определят вида и нивата на стрес.

„С това изследване разрешихме един стар научен спор: доказахме, че растенията наистина издават звуци. Откритията ни показват, че в заобикалящия ни свят е пълно с шума на растенията и че този шум съдържа информация, например за недостиг на вода или наранявания“, уточни Хадани. „Предполагаме, че в природата звуците могат да бъдат чути от живи същества в близост до растенията като прилепи, гризачи, различни видове насекоми и вероятно други растения, които могат да уловят високите честоти и да извлекат съответната информация.“

„Вярваме, че хората също могат да използват тази информация с помощта на правилните инструменти като сензори, които съобщават на градинарите кога растенията имат нужда от поливане. Едно идилично поле от цветя може да се окаже доста шумно място. Просто ние не можем да доловим тези звуци.“

Източник: Ада Ефтимова/БТА
Коментирай »
Още по темата
Революционно откритие: Почвата не е единственият източник на храна за растенията Революционно откритие: Почвата не е единственият източник на храна за растенията
Зеленината в квартала ни подмладява, ето как Зеленината в квартала ни подмладява, ето как
"За всяка болка има билка": Лечебната сила на растенията "За всяка болка има билка": Лечебната сила на растенията
Препоръчваме още
Пътешествие с един резервоар – докъде ще стигнете Пътешествие с един резервоар – докъде ще стигнете
„Клитемнестра“ нa Костанца Касати преобръща мита за една от най-криворазбраните жени в гръцката митология (предложение за четене) „Клитемнестра“ нa Костанца Касати преобръща мита за една от най-криворазбраните жени в гръцката митология (предложение за четене)
Защо всяка двойка трябва да пробва „мълчалива сутрин“ по време на ваканция Защо всяка двойка трябва да пробва „мълчалива сутрин“ по време на ваканция
„Храбрият млад мъж на летящия трапец“ и други разкази от Уилям Сароян (предложение за четене) „Храбрият млад мъж на летящия трапец“ и други разкази от Уилям Сароян (предложение за четене)
„Момичето, което пропадна в морето“ от Акси О. (предложение за четене) „Момичето, което пропадна в морето“ от Акси О. (предложение за четене)
Защо той избра нея?  Защо той избра нея? 
Как затлъстяването предизвиква неконтролирано възпаление? Как затлъстяването предизвиква неконтролирано възпаление?
10 родителски съвета за отглеждане на уверени и щастливи деца 10 родителски съвета за отглеждане на уверени и щастливи деца
Още един плюс на Средиземноморската диета: Понижава риска от проблеми с паметта при пациенти с множествена склероза Още един плюс на Средиземноморската диета: Понижава риска от проблеми с паметта при пациенти с множествена склероза
Преоткриваме близката и непозната Гърция в новото издание на „Гръцко синьо“ от Анита Димитрова (предложение за четене) Преоткриваме близката и непозната Гърция в новото издание на „Гръцко синьо“ от Анита Димитрова (предложение за четене)
Защо ментата ни кара да чувстваме охлаждане? Защо ментата ни кара да чувстваме охлаждане?
75% от българите не знаят правата си при пътуване със самолет 75% от българите не знаят правата си при пътуване със самолет
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби