Хората откриват и използват целебната сила на растенията още в най-дълбока древност, преди да са овладели силата на писаното слово. Вероятно това се е случило приблизително 60 000 години назад във времето. 

Най-старите доказателства за употреба на растения за медицински цели са на възраст 5000 години.

През Средновековието монаси лечители са отглеждали тайнствени треви зад високите огради на манастирите. В тях няма нищо мистериозно, защото сред най-използваните са градински чай, анасон, мента, чубрица и вратига. 

Страниците на Библията и на свещената еврейска книга Талмуд разкриват, че по време на различни ритуали, съпътстващи лечението, са използвани ароматни растения, като мирта и тамян, разказва проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).

Стотици растения влизат в състава на лечебни рецепти 

Плодове, семена, листа, кора и корени - изсушени и свежи, на стотици треви, храсти и дървета, влизат в състава на рецепти, чиято цел е била да облекчат страданието и да спасят живота на хората. Сред тях са жълта тинтява, женшен, канела, черен пипер, индийско орехче, карамфил, нар, алое, чесън, върба, кориандър, хвойна, магданоз, чемерика, кукуряк, пелин, дори най-обикновено жълтурче. Няма как да изброим всички, но немалко от тях вече са с доказана биологична активност и имат своето място в съвременната медицина или са в процес на активни проучвания, обяснява проф. Радостина Александрова.

Тя отбелязва, че нещата стават по-сериозни и придобиват по-съвременно звучене през XIX век, когато фирмата Merck дава зелена светлина на първия търговски продукт с растителен произход за терапевтична употреба - това е морфинът, придобит от опиумния мак. Случва се през 1826 г., а през 1899 г. фирмата Bayer пуска на пазара първия полусинтетичен продукт, който е аспиринът, базиран на изолирания от кората на върба салицин. 

Повече от 230 тона морфин се използват всяка година за медицински цели, за овладяване на силна болка, главно при пациенти с терминален стадий на рак, при хора, възстановяващи се от операции и при жертви на травми, и на катастрофи. Макар отдавна да са налични и други болкоуспокояващи, морфинът си остава стандарт за оценка на ефективността им, казва ученият.

Предписанията на старите лечители, валидни и днес

Някои от предписанията на старите лечители днес звучат наивно и странно, но други не са загубили своето значение. Ето някои от тях. 

• През 1775 г. шотландският лекар и ботаник Уилям Уидъринг разкрива за света лечебното действие на червения напръсник (Digitalis purpurea). Впоследствие в него са доказани т.нар. сърдечни гликозиди, които и в момента се използват в терапията на сърдечни заболявания. 
• Хининът, добиван от кората на хининовото дърво, произхождащо от тропическите гори на Андите в Южна Америка, вече четири столетия е на предната линия в битката с маларията, казва проф. Радостина Александрова, която е вирусолог.

За да запазят монопола си в производството на този животоспасяващ лек, в края на XIX век Колумбия, Еквадор и Перу забраняват износа на семена и фиданки от хининово дърво, а наказанието е смъртна присъда. Хининът вече не е самотен рицар, тъй като разполагаме и с други противомаларийни средства. Той обаче продължава да има важно значение за лечението на заболяването, особено при бременни в първия триместър жени. 

Природата и науката си подават ръка

С развитието на химията, природата и науката си подават ръка, и съставки от растения се използват за лечение на някои от най-тежките заболявания  

С развитието на химията и модерните технологии, ерата на растенията в медицината съвсем не е отминала. Напротив. Природата и науката си подават ръка в името на здравето и живота. Растенията, и по-точно изолирани от тях съставки, са неотменна част от лечението на някои от най-пагубните болести на нашето съвремие - сърдечни, ракови, инфекциозни, болест на Алцхаймер и много други, каза проф. Александрова. 

И уточнява, че половината от медикаментите, с които разполагаме в момента, по някакъв начин са свързани с растенията. Вече споменахме сърдечните гликозиди, морфина, аспирина - едно от най-широко използваните лекарства в света. Изолираният от кокиче галантамин забавя развитието на болестта на Алцхаймер. Артемизининът, който се включи в борбата с устойчивата на терапия малария, идва от традиционно китайско растение, чието име носи. 

Приносът на растенията в битката с рака

Голям е приносът на растенията и в настъплението срещу раковите заболявания. Такъв е произходът на мощни антитуморни препарати, като таксани, кампотецини и винка алкалоиди. Едни от тях са винбластинът и винкристинът, които са изолирани от мадагаскарската зеленика (Catharanthus roseus). За получаване на един грам винбаластин са необходими около 500 килограма изсушени листа, което показва колко важно е интересуващите ни вещества да може да бъдат получени по синтетичен път. А това понякога никак не е лесно, отбелязва вирусологът.  

На Земята има 391 000 вида растения, като 70 000 са изследвани за наличие на полезни за медицината вещества

Изчислено е, че планетата ни се обитава от 391 000 вида растения - неизчерпаема съкровищница на ценни молекули и мъдри идеи, които вдъхновяват учените за намиране на решения при редица предизвикателства. Неслучайно поговорката, че "за всяка болка има билка" е с аналог при редица народи. Приблизително 70 000 вида растения са изследвани за наличие на полезни за медицината вещества, разкрива проф. Радостина Александрова.

Публикации в авторитетни научни издания предоставят данни за обещаваща активност на различни растителни продукти при широк кръг заболявания, сред които вирусни инфекции, диабет, рак, тревожност, депресия. Някои от тях са потенциални съюзници в борбата със затлъстяването и безсънието, помагат при зарастване на рани, търси се и подкрепата им при проблеми, свързани с безплодието при мъжете. Списъкът не свършва тук.

Лечебните растения са истинска зелена аптека, източник на потенциални нови лекарства. И интересът към тях непрекъснато расте. В Европа се използват над 1300 лечебни растения, от които 90 процента се събират от местообитанията им в природата. Търсенето на диви растения в Европа, Северна Америка и Азия се увеличава с 8-15 процента годишно през последните десетилетия. Това поражда редица екологични проблеми. Смята се, че настоящата загуба на растителни видове е между 100 и 1000 пъти по-висока от очакваната скорост на естествено изчезване и човечеството губи поне едно потенциално основно лекарство на всеки две години, казва вирусологът.

Ако не бъдат взети мерки, до една четвърт от растителните видове, може да изчезнат в следващите две - три десетилетия

Специалистите предупреждават, че ако не бъдат взети мерки, до една четвърт от растителните видове, може да изчезнат в следващите две-три десетилетия. За да се предотврати това, се предприемат редица мерки, чиято цел е растенията да бъдат съхранени и добивът от тях да бъде подобрен. Такива са създаването и поддържането на природни резервати (в момента те заемат 8,81% от земната повърхност), ботанически градини, банки за семена, въвеждане на добри земеделски практики, използване на биотехнологични подходи, обяснява проф. Радостина Александрова.

И подчертава, че измененията в климата са също мигаща червена лампичка. Те може да окажат неблагоприятно въздействие върху оцеляването на растенията, а предизвиканият от тях стрес да намали биомасата и да причини отклонения в химичното им съдържание. Промените в температурата и валежите може да помогнат за разпространението на вредители. 

Митове и легенди за лечебните растения

За лечебните растения се разказват много митове и легенди, а реалната им история вероятно е още по-любопитна. Говори се, че Клеопатра и Нефертити са поддържали здравето, красотата и младостта си с помощта на алое вера. Загубил се в джунглата индианец с треска, отпил горчива вода от езерце, с растящи на брега му хининови дървета и така бил първият, усетил лечебното действие на хинина.

Но, ако това са слухове, чиято истинност днес трудно може да бъде проверена, то с голяма доза сигурност можем да предположим, че хининът, например е направил възможно завладяването на Африка и Азия, където маларията и куп други смъртоносни болести са били широко разпространени, казва проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

Коментирай »