С мотивиращото издание „Зовът на смелостта“ авторът на бестселъри Райън Холидей („Твоето его е врагът“, „Изкуството да живееш“, „Изкуството да бъдеш спокоен“) даде началото на нова поредица книги, които разглеждат четирите основни добродетели на древното стоическо учение.

След като изтъкна ролята на храбростта, известният ментор на десетки предприемачи, политици и спортисти, се завръща с втора книга от поредицата, която този път се фокусира върху „Силата на самоконтрола“ – следващото качество, което школата на стоиците възприема като „онова, на което се крепи портата към хубавия живот“.

Ако смелостта е добродетелта, която ни помага да се изправим срещу своите страхове и да се изложим на риск в името на собствените си ценности, то самоконтролът е обратната страна на монетата, чиято основна функция е да поддържа здравословния баланс в живота ни. 

Самодисциплината, умереността, способността да се владееш, да поставяш граници, да контролираш емоциите и желанията си – в „Силата на самоконтрола“ Райън Холидей разглежда всички онези качества, които изграждат една дисциплинирана и осъзната личност. 

Авторът на „Твоето его е врагът“ дефинира умереността като умението да се контролираме физически, умствено, духовно... да изискваме най-доброто от себе си дори когато никой не ни наблюдава. От ежедневни задачи (като това да подреждаме бюрото си, да ставаме рано, да работим концентрирано и усърдно) до ключови за собственото ни самоусещане умения (като това да понасяме собствените си грешки и да извличаме поуки от тях) –  Райън Холидей ни дава точната рецепта как да поемем отговорност сами за себе си и да не вървим по пътя на най-малкото съпротивление. 

„Чрез дисциплината ние се освобождаваме. Тя е ключът за оковите. Чрез нея се спасяваме“, пише той и ​​се опира на множество примери от живота на велики и популярни личности, успели да надмогнат себе си в трудни моменти: от Епиктет и Марк Аврелий, през Теодор Рузвелт, Чърчил, кралица Елизабет II и Мартин Лутър Кинг.

В тази книга ще научите: 

• защо перфекционизмът е порок;
• защо е толкова важно да можем да казваме „не“;
• защо е важно да спортуваме;
• как да не сме зависими от удоволствията и импулсите;
• как да си поставяме реалистични очаквания;
• защо е важно да обръщаме внимание на простите неща от ежедневието. 

С помощта на достъпно обяснени философски мъдрости „Силата на самоконтрола: Дисциплината е съдба“ ни припомня, че за да овладее каквото и да било, човек първо трябва да умее да контролира собствените си мисли, емоции и действия. А в нашия свят, изпълнен с безброй изкушения – кое от кое по-трудни за отклоняване – самоконтролът се превръща в задължително качество за онези мислещи личности, които се стремят да разгърнат истинския си потенциал. 

Из „Силата на самоконтрола: Дисциплината е съдба“ от Райън Холидей, откъс от книгата

Живеем в епоха на изобилие и свобода, която би била непонятна дори за нашите най-близки предци. Обикновен човек в развита страна разполага с лукс и възможности, които в миналото дори могъщи крале не притежавали. През зимата ни е топло, през лятото – прохладно, много по-често сме сити, отколкото гладни. Ходим където си поискаме. Правим каквото пожелаем. С едно щракване на пръстите получаваме наслади и развлечения.

Скучаете там, където се намирате? Пътувате.

Мразите работата си? Сменяте я.

Копнеете за нещо? Придобивате го.

Мислите нещо? Казвате го.

Искате нещо? Купувате си го.

Имате мечта? Преследвате я.

Притежавате почти всичко, което искате, когато и както го желаете.

Това е наше човешко право. Както би трябвало да бъде.

И все пак... Какво означава всичко това? Със сигурност не и повсеместно благоденствие. Овластени, свободни, благословени отвъд очакваното – защо сме толкова нещастни?

Защото бъркаме свободата със своеволието. А свободата според прочутата мисъл на Айзенхауер е „възможност за самодисциплина“. Ако не искаме да се носим по течението, да бъдем уязвими, дезориентирани и откъснати от света, трябва да бъдем отговорни за себе си. Технологията, достъпът, успехът, влиянието и привилегиите – те са дар само когато ги съпътства втората добродетел – умереността.

Темперантия.

Модератио.

Енкратея.

Софросини.

Маджхиматипада.

Джун Юн.

Уасат.

От Аристотел до Хераклит, от свети Тома Аквински до стоиците, от „Илиада“ до Библията, в будизма, конфуцианството и исляма древните са имали много думи и много символи, с които са обозначавали този вечен вселенски закон: ние, хората, трябва да проявяваме сдържаност, в противен случай ни грози провал. Или дисбаланс. Или неправилно функциониране. Или зависимост.

Разбира се, не всеки проблем се дължи на прекомерност, но дисциплината и самоконтролът са полезни за всеки. Животът не е справедлив. Благата не се разпределят поравно. В действителност на необлагодетелстваните се налага да са много по-дисциплинирани, за да получат шанс за нещо по-добро. Те трябва да се трудят по-усърдно, да правят по-малко грешки. Дори тези с по-ограничени свободи все още са изправени пред безброй ежедневни избори чии свои импулси да послушат, какви действия да предприемат, какво да приемат или да изискват от себе си.

* * *

В това отношение всички сме в една и съща ситуация: и щастливците, и не толкова големите късметлии трябва да разберем как да управляваме емоциите си, да се въздържаме от нещата, от които следва да се въздържаме, да избираме какви критерии за поведение да спазваме. Трябва да се владеем, в противен случай ще ни владее някой друг или нещо друго.

Може да се каже, че всеки от нас има по-висша и по-нисша същност, а те двете непрестанно водят борба помежду си. „Мога“ срещу „трябва“. Онова, което вероятно ще ни се размине, и онова, което е най-добре. Съсредоточената ни страна и разсеяната ни страна. Онзи аспект от характера ни, който се стреми и постига, и другият, който допуска компромиси. Страната, която търси равновесие, и другата, която предпочита безредието и невъздържаността.

В древността назовават това вътрешно противопоставяне акрасия, но в действителност отново става дума за онзи кръстопът, на който се е озовал Херкулес.

Какво ще изберем?

Коя страна на нашата личност ще спечели?

Що за хора ще бъдем?

Върховното величие

В първата книга от тази поредица за четирите основни добродетели дефинирахме смелостта като готовност да се излагате на риск в името на нещо или на някого заради онова, което знаете, че сте длъжни да направите. Още по-важна е самодисциплината – добродетелта умереност, – способността да се владеете.

Способността...

... да се трудите усърдно

... да отказвате

... да култивирате полезни навици и да поставяте граници

... да се обучавате и подготвяте

... да пренебрегвате изкушения и предизвикателства

... да контролирате емоциите си

... да понасяте мъчителни трудности.

Самодисциплината е да отдавате всичко, което имате... и да знаете какво да задържате. Има ли противоречие в това твърдение? Не, става дума за баланс. На някои неща се противопоставяме, към други се стремим; към всичко подхождаме умерено, преднамерено, разумно, без да се увличаме или похабяваме.

Умереността не е лишение, а умението да се контролирате физически, умствено, духовно... да изисквате най-доброто от себе си дори когато не ви наблюдават, дори когато бихте могли и да не го правите. Нужна е смелост човек да живее така – не само защото е трудно, но и защото това ви прави различни, откроява ви.

Следователно дисциплината е едновременно предсказваща и предопределяща. Тя увеличава шансовете за успех и ви прави велики, независимо дали успявате, или се проваляте. Обратното също е вярно: липсата на дисциплина ви излага на опасност; и определя кои сте и какво представлявате.

Коментирай »